Осигуряване на едноличните търговци, собствениците, съдружниците и управителите на търговски дружества

Управителите, собствениците на търговски дружества и едноличните търговци се осигуряват съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Посочената група лица спадат към т.нар. „самоосигуряващи се лица” по смисъла на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Това означава, че те са длъжни да внасят осигурителните вноски (за ДОО, ДЗПО и ЗО) в пълен размер, изцяло за своя сметка.
Самоосигуряващите се внасят месечни осигурителни вноски върху избран доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година – за 2011 г. той е 420 лв.
Лицата могат доброволно да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Размерът на осигурителните вноски е изцяло за сметка на самоосигуряващите се лица, както следва:
Осигурителният доход може да варира от минималния размер – 420 лв. до максималния осигурителен праг - 2000 лв. Минималният осигурителен доход и максималният осигурителен праг се определят всяка година със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. През 2011 г. за пръв път се въвежда диференциран минимален осигурителен праг за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността от предходната година както следва:
- при доход до 5400 лв. - 420 лв.;
- при доход от 5401 лв. до 6500 лв. - 450 лв.;
- при доход от 6501 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;
- при доход над 7500 лв. - 550 лв.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 и 2011 г. е 420 лв.
В облагаемите доходи на самоосигуряващите се не се включват доходите по
граждански правоотношения, получени извън дейността, за която са регистрирани, не се включват авторските възнаграждения и всички останали облагаеми доходи, които са декларирани в данъчната декларация, но не са получени в резултат от упражняване на дейността им като самоосигуряващи се. За 2011 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители е 240 лв.
Общият размер на социално-осигурителната тежест е 21,3 на сто върху осигурителния доход и се разпределят, както следва по фондове:

за фонд "Пенсии":
- 17,8% - за лицата, родени преди 01.01.1960 г.;
- 12,8% - за лицата, родени след 31.12.1959 г.

за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3,5 на сто;
за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - 5 на сто.
Освен вноските за социално осигуряване всички лица дължат и 8% здравноосигурителна вноска съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

При положение, че съдружниците в търговските дружества не упражняват трудова дейност в тях, а получават само дивидент, който не подлежи на облагане по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не следва да внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени само ако са внесли осигурителни вноски върху определения за годината за тях минимален месечен осигурителен доход.
Пример: Самоосигуряващо се лице внася осигурителни вноски върху доход от 420 лв., но определеният за него осигурителен доход следва да бъде 450 лв. В такъв случай се счита, че той не е внесъл осигурителните си вноски в дължимия размер и не се е осигурявал. Самоосигуряващите се, осигурени и за общо заболяване и майчинство, трябва да имат предвид, че когато са внесли осигурителните вноски след 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, се счита че са се осигурили върху минималния осигурителен доход, независимо от сумата на платените осигуровки. Това, в последствие може да окаже влияние и върху размера на обезщетнието, което те биха получили при временна неработоспособност (болничен, бременност и раждане и др.).

Върху дохода, върху който се внасят осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, се внасят и вноските за здравно осигуряване.


ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ

Внасянето на осигурителни вноски е обвързано с полагането на личен труд или упражняването на някаква дейност. При положение, че регистрираният като едноличен търговец не упражнява трудова дейност и не полага личен труд в предприятието или е възложил управлението на фирмата на друго лице, не следва да внася осигурителни вноски като едноличен търговец, тъй като не сключва сделки като собственик и не управлява фирмата.
При всеки друг вариант ЕТ следва да се осигурява съграсно разпоредбите на КСО касаещи самоосигуряващите се лица - върху избран доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (за 2011 г. той е 420 лв.) и не по-висок от максималния осигурителен праг (за 2011г. - 2000 лв.).
При определяне на осигурителния доход за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност се взема предвид облагаемият доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски и без да се намаляват с размера на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

ОСИГУРЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ, СЪДРУЖНИЦИТЕ И УПРАВИТЕЛИТЕ НА ДРУЖЕСТВА

Общият ред на осигуряване на самоосигуряващите се лица се отнася и до собствениците, съдружниците и управителите на търговските дружества, но поради спецификата на управление на едноличните дружества (ЕООД), съществуват разнообразни варианти, всеки от които представлява отделен осигурителен казус:

УПРАВИТЕЛ – СОБСТВЕНИК НА ДРУЖЕСТВО
Собствениците на търговски дружества, вписани в Търговския регистър като управители, които за дейността по управление на дружествата имат определено възнаграждение, се осигуряват по реда, определен за управители на търговски дружества от Кодекса за социално осигуряване – върху определеното възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Възнаграждението може да бъде определено в договора, в учредителния акт или по друг начин. Осигурителните вноски се дължат при изплащане на възнаграждението, като от 1 януари 2007 г. осигурителни вноски се дължат и в случаите, при които възнагражденията на лицата са начислени, но не са изплатени, а от 1 януари 2010 г. осигурителни вноски се дължат и когато възнагражденията дори не са начислени. За целите на държавното обществено осигуряване неначислени са възнагражденията, които са определени по основание и размер (например в договор за управление, обявен в Търговския регистър при регистрацията на дружеството). В случаите, при които определените възнаграждения не са начислени или са начислени, но не са изплатени, осигурителните вноски се внасят върху дължимото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Дължимите осигурителни вноски са за четирите фонда на държавното обществено осигуряване, а за лицата, родени след 31.12.1959 г., се внасят и вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

СОБСТВЕНИК – УПРАВИТЕЛ И РАБОТНИК
В същия ред на мисли относно „неначислените” но дължими осигурителни вноски, собствениците на търговски дружества, които извършват дейността по управление на дружеството без възнаграждение, подлежат на осигуряване по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Следва обаче да се има предвид, че за трудова дейност се приема ВСЯКО действие на собственика на ЕООД по повод функционирането на дружеството, което не е свързано пряко с управлението. Това означава, че ако собственикът на ЕООД освен управлението на дружеството (подписване на договори и финансови отчети например) извършва и дейност несвързана с управлението на дружеството (продава стоките в магазина), то той подлежи на осигуряване и на двете основания – и като управител и като съдружник полагащ личен труд, макар и да не е „начислил” възнаграждението си за управление. Доколко това е икономически оправдано е въпрос на много професионални спорове, особено след приетите промени в Търговския закон, разрешаващи регистрирането на дружество с 2 лв. капитал имащи за цел „улесняването на започването на бизнес”, но безспорно е, че при вариант „малък бизнес” от гледна точка на осигуряването "по-сигурна" е фирмата на едноличния търговец. Тъй като няма съдружници ЕТ се осигурява единствено като самоосигуряващо се лице. В крайна сметка може би това е била и идеята на законодателя – по-малко ограничено отговорни дружества и повече неограничено отговорни физически лица?

Собствениците на търговски дружества, които извършват трудова дейност в дружеството си, но същевременно упражняват и друга дейност, която е основание за осигуряване, при определяне на месечния си осигурителен доход трябва да имат предвид разпоредбата на КСО съгласно която лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, плащат осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.

НЕРАБОТЕЩ СОБСТВЕНИК
В този случай лицето в качеството си на едноличен собственик на капитала на търговското дружество не подлежи на социално и здравно осигуряване. Трябва да се има предвид обаче, че по смисъла на Кодекса за социално осигуряване упражняването на трудова дейност от собственика включва всяко негово действие (а понякога и въздържане от действие), включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. Когато дружеството има дейност, едноличният собственик на капитала не подлежи на осигуряване при наличие на следните условия:
1. лицето не участва с личен труд в дружеството;
2 собственикът на дружеството е сключил договор и е упълномощил друго лице да управлява дружеството по реда, определен в Търговския закон.

Във връзка с редуциране на осигурителната тежест често се търсят всевъзможни варианти за намаляне на осигурителния доход, като се често се тълкуват нормативните разпоредби изолирано или извън "контекста". За добро или зло разпоредбите следва да се разглеждат взаимосвързано и във връзка с други нормативни актове. В този аспект, сме се постарали да дадем отговор на някои от най-често задаваните към нас въпроси:

Може ли собственик да назначи друго лице за управител на дружеството?
Да, на основание чл. 147 от Търговския закон, едноличният собственик на капитала на търговско дружество може да определи друго лице да управлява дружеството. Вписването в търговския регистър на друго лице за управител освобождава собственика от дейността по управлението. Назначеният управител има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Според чл. 21 от Търговския закон прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение, като отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Не е поставено изискване по отношение на формата на договора, което значи, че той може да бъде сключен както по Кодекса на труда (трудов договор), така и за работа без трудови правоотношения (т.нар. "договор за управление и контрол").
Когато търговският управител изпълнява своите задължения по трудово правоотношение, отношенията му със собственика на дружеството се уреждат съобразно разпоредбите на Кодекса на труда.
Управляващият търговското дружество може да изпълнява своите задължения и по договор за управление без трудово правоотношение. В този случай държавното обществено осигуряване се провежда по реда, определен за управители на търговски дружества в КСО.

Сключването на договор за управление с друго лице и вписването му в търговския регистър като управител на дружеството обаче не освобождава собственика на дружеството от задължение за осигуряване при положение, че упражнява лична трудова дейност в дружеството. За извършваната дейност в дружеството собственикът трябва да се осигурява по вече описания ред, определен за самоосигуряващите се лица.

Може ли управителят на ЕООД да сключи сам договор със себе си?
Да, управлението на търговските дружества се осъществява съобразно разпоредбите на Търговския закон. Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Той решава въпросите от компетентността на общото събрание. Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. Управителят на едноличното търговско дружество задължително се вписва в търговския регистър. Въз основа на сключен договор с дружеството (договор за управление), собственикът упражнява дейността по управлението на дружеството. Той е управител на дружеството и само по силата на съдебното решение.

Може ли управителят на ЕООД да сключи трудов договор със себе си?
Не! Често (а и напълно основателно от финансова гледна точка) собствениците-управители на ЕООД считат, че по-изгодно е да упражняват дейността си по силата на сключен трудов договор със собственото си дружество (осигурявайки се върху минималната работна заплата), отколкото върху почти двойно по-високия осигурителен доход за самоосигуряващите се лица или още по-високата база определена по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Чисто математически това е така, но за съжаление договор за управление със собственика на дружеството НЕ може да бъде сключен по реда на Кодекса на труда и това се потвърждава и от съдебната практика. Основните доводи са, че трудовият договор изисква определена субординация, контрол и санкции за неспазване на трудовата дисциплина, което е невъзможно ако двете страни по договора се представляват от едно и също лице.

Както видяхте, материята на социалното осигуряване е достатъчно сложна и обемна, за да може да бъде обяснена накратко. Осигуряването е обект на няколко закона, кодекса и наредби, които не само препращат едни към други, но и понякога ви се струва, че си противоречат. За да се ориентирате в разпоредбите са ви необходими не само добро познаване на нормативната уредба, но и да обърнете внимание на съдебната практика, наложилите се процедури и множество тълкувания и анализи. Още с избора на правна форма за осъществяване на икономическа дейност вие до голяма степен предопределяте и задълженията си в последствие. Затова, още в етапа на съставяне на вашия бизнес план ви препоръчваме да се обърнете към специалисти в материята на данъците, счетоводството и осигуряването.

Системата на социалното осигуряване
От дясно на ляво:
- Моли (на 10 години) - все още вярва във Великденския заек.
- Къртис (на 11 години) - все още вярва в Дядо Коледа.
- Дуейн (на 42 години) - все още вярва в социалното осигуряване.

 

 
 

 

Настоящата статия е обект на права съгласно Закона за авторското право и сродните му права, с изключение на цитираните нормативни актове. Използването на текста или части от него следва да се извършва с изрично посочване на източника ("Номинал"Еоод или www.smetki.com ), чрез ясно видима хипервръзка, водеща до източника или с писменото съгласие на "Номинал"Еоод. "Номинал" е регистрирана търговска марка.