ДДС - висшият пилотаж в данъчното облагане

По своята същност материята, регулираща ДДС е нелека, но със сигурност си струва да се запознаем с нея, поради приложимостта и не само в България, но и в целия ЕС. От друга страна санкциите за неспазване на разпоредбите са достатъчно сериозни, за да се подценява важността на този аспект от данъчното облагане. Статията е съобразена с приетите промени в ЗДДС влизащи в сила от 01.01.2011г.

Всяко лице извършващо икономическа дейност, най-вече регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), следва да съобразяват данъчното си поведение с разпоредбите на този закон. Законът визира "всяко лице", което на практика означава, че не само юридическите лица и едноличните търговци, но и физически лица, дори когато не извършват търговска дейност подлежат на регистрация при определени условия, независимо от това, че много от тях смятат, че единствено "фирмите" имат задължението да съблюдават ЗДДС. Но както гласи старото правило от Римското право - "Незнанието не оправдава"!


РЕГИСТРАЦИЯ И ДЕРЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС

Целта на регистрацията по реда на ЗДДС е да се защитят интересите на държавата при администрирането на данъка върху добавената стойност. Този данък е косвен, включен е в цената на стоката или услугата и се дължи от лицата, крайни потребители на тази стока или услуга, която е предмет на облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Данъкът се начислява и съответно приспада от данъчно задължените лица . Тези лица подлежат на регистрация в Националната агенция за приходите по установения от закона ред и условия, като по този начин се осигурява ефективен контрол във връзка с начисляването, приспадането и постъпването на данъка в Републиканския бюджет. Регистрацията по ЗДДС бива два вида - задължителна и по избор.

Основни видове регистрации по ДДС

1. Задължителна регистрация по ДДС

А) Задължението за регистрация възниква в момента, в който всяко данъчно задължено лице достигне определен облагаем оборот - сумата на всички продажби на стоки и услуги от 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия. Срокът, в който следва да се подаде заявление за регистрация е 14-дневен и започва да тече от първия ден на месеца, следващ едномесечния данъчен период, през който е достигнат посочения оборот. В тази връзка всички данъчно задължени лица след изтичане на календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот.

Б) Задължение за регистрация при дистанционна продажба. На регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва дистанционни продажби на стоки, с място на изпълнение на територията на България.За лицата възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата от 70000 лв. Доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби надхвърля сумата от 70 000 лв., също подлежи на облагане с ДДС.

В) Задължение за регистрация при вътрешнообщностно придобиване. На задължителна регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и всяко данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ДДС на някое друго основание и общата стойност на облагаемите му вътрешнообщностни придобивания за текущата календарна година превиши 20000 лв. За лицата, за които са изпълнени посочените условия възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътрешнообщностни придобивания надвишава 20 000 лв. Вътрешнообщностно придобиване, с което се надхвърли посочения праг, също подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Във връзка с определянето на на установения размер на оборота, при който следва да се подаде заявление за регистрация, всички данъчно задължени лица и данъчно незадължени юридически лица, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки, са длъжни да определят текущо общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата и предходната година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки за придобиването на които не възниква задължение за регистрация на това основание. Особена характеристика на тази регистрация е, че лице, което е регистрирано на това основание и за което възникне задължение за регистрация на някое от останалите основания предвидени в закона следва да се регистрира по тях.

2. Регистрация по избор

Предвидена е правна възможност за регистрация по ЗДДС по избор:

- на всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация;

- на всяко данъчно задължено лице, независимо че не е достигнало сумата от 70000 лв. при дистанционни продажби, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва да са с място на изпълнение на територията на България

3. Специфични случаи на задължителна регистрация или регистрация по избор

А) На задължителна регистрация по ЗДДС подлежи лице, което придобие стоки и услуги от регистрирано лице, на основание:

- преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;

- прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от Търговския закон;

- извършване на непарична вноска в търговско дружество (апортна вноска);

Б) На задължителна регистрация или регистрация по избор, чрез акредитиран представител, подлежи чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор. Въведено е изключение за клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.

В) На регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице в България, което получава услуги от данъчно задължено лице, с място на изпълнение в България, за които данъкът е изискуем от получателя (т.нар. "обърнато начисляване на данъка"), както и на регистрация подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на България, което предоставя услуги на друго данъчно задължено лице от ЕС с място на изпълнение на територията на друга държава членка (почти всички услуги). За лицата възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Не подлежат на регистрация на посочените основания лицата, които предоставят услуги, извършвани по електронен път на лица, неустановени в ЕС.

4. Регистрация по инициатива на органа по приходите

В случай, че лице отговаря на условията за задължителна регистрация, но не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация и това обстоятелство се констатира от орган по приходите, същият го регистрира по собствена инициатива. За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания.

5. Процедура по регистрацията по ДДС и необходими документи

Лицето, което отговаря на условията за задължителна регистрация по ЗДДС или което има право да се регистрира по избор, подава в компетентната териториална дирекция заявление за регистрация по образец в следните срокове:

- За лицата, задължени да се регистрират на основание достигнат облагаем оборот - 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който е достигнат оборот от 50 000 лв.;

- За лицата, задължени да се регистрират при доставки на стоки с монтаж и инсталиране - не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие;

- За лицата, задължени да се регистрират при дистанционни продажби на стоки - не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърли сумата от 70000 лв.;

- За лицата, които са задължени да се регистрират в резултат на достигнат оборот от вътрешнообщностни придобивания - не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътрешнообщностни придобивания надвишава 20000 лв.;

При регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност националната агенция по приходите издава идентификационен номер по ДДС, който съдържа знакът BG, последван от идентификационния номер на лицето (ЕИК по Булстат). Идентификационния номер се вписва в удостоверение за регистрация по ЗДДС, защитено с пластмасово фолио.

6. Регистрация и опис на наличните активи

За дата на регистрация по ЗДДС се счита датата на връчване на акта за регистрация и удостоверението за регистрация. Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредити, като го подава не по-късно от 7 дни от датата на регистрацията.

7. Санкции

Данъчно задължено по ЗДДС лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация в законоустановените срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 5000 лв.

Прекратяване на регистрацията по ДДС. Видове дерегистрации

Прекратяване на регистрацията по ЗДДС е законоустановена процедура, в резултат на която възниква правната последица, че след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит. Настоящата процедура има за цел да разграничи видовете основания за дерегистрация според тяхната императивност, да посочи лицата, по чиято инициатива започва производството и установените процедури според този критерий, да определи необходимите документи и момента, от който съответното задължено лице се счита за дерегистрирано и се погасява правото му да начислява данък, съответно да приспада данъчен кредит. Въведени са различни основания за дерегистрация. Условно те могат да бъдат разделени на основания за задължителна дерегистрация и основания за дерегистрация по избор на задълженото лице.

1. По инициатива на регистрираното физическо или юридическо лице, неперсонифицирано лице и осигурителна каса

А) Когато е налице основание за задължителна дерегистрация:

*. смъртта на физическото лице;

*. смъртта на физическото лице - едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър;

*. заличаването на едноличния търговец от търговския регистър;

*. прекратяването на лицето в случаите на:

- прекратяване на юридическо лице - търговец, със или без ликвидация;

- прекратяване на кооперацията;

- прекратяване на юридическо лице, което не е търговец;

- прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса.

Б) Когато е налице основание за дерегистрация по избор:

*. когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;

*. за лице, регистрирано на основание осъществени дистанционни продажбикогато за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на България не надвишава 70 000 лв.;

*. за лице, регистрирано на основание наличие на вътрешнообщностно придобиване, когато за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лв.;

Важно: Лицата, регистрирали се по свой избор нямат право да прекратят регистрацията си по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон. Пример: Лице, регистрирано по избор на която и да е дата през2010г. не може да се дерегистрира преди 02.01.2013г.

2. По инициатива на органа по приходите:

А) когато органа по приходи установи смъртта на регистрирано физическо лице;

Б) когато органа по приходи установи смъртта на физическо лице - едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър;

В) когато установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация, когато е настъпило някое от останалите основания за задължителна дерегистрация;

Г) когато е налице основание за дерегистрация заради системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС.

3. Други изисквания и особености при дерегистрация

Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на ЗДДС на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството, или са активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

След като вече сме установили, дали се намираме в кръга на лицата, попадащи в обхвата на ЗДДС следва да можем адекватно да определим "поведението" на всяка сделка спрямо нормите на закона и предварително да определим особеностите й в следната последователност:

1. Каква е сделката? (Какво, на кого и къде продаваме? Какво, от кого и откъде купуваме?Освободена ли е сделката или не?)

2. Къде е мястото й на изпълнение? (В коя държава ще се облага?)

3. С каква данъчна ставка ще се облага? (20%, 9% , 0%)

4. Кога настъпва данъчното събитие? (т.е, кога данъкът става дължим към бюджета?)

За да характеризираме дадена сделка по отношение на ДДС първо следва да определим типа й, т.е. какво продаваме/доставяме/купуваме/заменяме/придобиваме и т.н., тъй като в зависимост от предмета на сделката зависи и мястото й на изпълнение (държавата, където данъкът ще се дължи) и данъчната ставка, която се начислява, т.е при определени условия ще платите 20% данък, а при други - 0%. За целта трябва да познаваме сделките, обхванати от закона.

І. ВИДОВЕ ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ, РЕГЛАМЕНТИРАНИ В ЗДДС

І.1. Доставка на стоки - Всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Не са стока по смисъла на ЗДДС парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Сделки с доставка на стоки са:

1. Прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

2. Дистанционна продажба на стоки - Про­даж­бана стоки, ко­га­то ре­гис­т­ри­ра­но по ДДС ли­це в дър­жа­ва-член­ка дос­та­вя сто­ки на не­ре­гис­т­ри­ра­но по ДДС ли­це в дру­га дър­жа­ва член­ка. При об­ла­га­не на дис­тан­ци­он­ни­те про­даж­би се из­хож­да от об­щи­я прин­цип сто­ки­те да се об­ла­гат в дър­жа­ва­та, къ­де­то те се пот­ре­бя­ват. За да бъ­де из­пъл­не­но то­ва изис­к­ва­не, дос­тав­чи­кът, из­вър­ш­ващ дис­тан­ци­он­ни про­даж­би, след­ва да се ре­гис­т­ри­ра във вся­ка стра­на-член­ка, къ­де­то има ку­пу­ва­чи, като на­чис­ля­ва да­нъ­кът, кой­то се при­ла­га в съ­от­вет­на­та дър­жа­ва. Най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те слу­чаи на дис­тан­ци­он­ни про­даж­би са ка­та­лож­на­та тър­го­вия, про­даж­би по по­ща­та, електронна търговия и др.

3. Тристранни операции - Доставка на стоки между три регистрирани по ДДС лица, в три различни държави-членки на ЕС

4. Вътреобщностни доставки (ВОД) - доставка на стоки от регистрирано по ЗДДС лице в България до регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава-членка на ЕС. Видно от горното ВОД се състои само при доставка на стоки, само между регистрирани по ДДС лица и само в рамките на ЕС.

І.2. Доставка на услуги

Всяко извършване на услуги - всичко, което има стойност и е различно от стока, пари в обръщение и валута се счита за услуга.

І.3. Вътреобщностни придобивания (ВОП)

Придобиване на стоки изпратени от регистрирано по ДДС лице в държава-членка на ЕС и получени на територията на България. Видно от горното, ВОП е налице при получаването единствено на стоки, изпратени от регистрирано по ДДС лице в друга държава от ЕС. За ВОП, обаче, се счита и придобиването на ново превозно средство, независимо дали доставчикът (продавачът) е регистриран по ДДС или не.

Въпреки, че не отговарят на изискванията за облагаеми доставки, по силата на изрични законови разпоредби облагаеми са следните операции:

- Безвъзмездни доставки на стоки и услуги приравнени на възмездни.

- Вътреобщностно движение на стоки в рамките на независимата икономическа дейност на данъчнозадължените лица. Изпращането или транспортирането на стоки между държави-членки, като доставчикът и получателят са едно и също лице.

- Внос. Въвеждането на територията на България на стока извън ЕС се смята за облагаема операция, освен в някои специалните случаи на освобождаване.

- Доставка във връзка с дерегистрация – При дерегистрация на регистрирано лице, въпреки че няма прехвърляне на собственост се смята, че лицето извършва доставка на всички налични стоки и услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит.

ІІ. МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Мястото на изпълнение е важно понятие при облагането с данък върху добавената стойност, защото от него зависи режимът на облагане на доставките. Принципът е, че всяка доставка е подчинена на облагателния процес по законодателството на страната, на чиято територия е реализирана (потребявана). В ЗДДС разпоредбите свързани с мястото на изпълнение са поставени в зависимост от различни обстоятелства, свързани с режима на облагане.

ІІ.1. Място на изпълнение при доставка на стока

Вещественият характер на стоките определя мястото на изпълнение в зависимост от територията, на която се извършва ползването на стоките:

1. Място на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

В случаите на доставки на стоки, които се превозват от страни или територии извън ЕС до България, мястото на изпълнение на доставката е България, ако доставчикът на стоките е и вносител.

2. Място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.

3. Място на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е на територията на България, когато:

а) превозът на пътниците започва в България и завършва на територията на друга държава-членка със или без спиране на територията на трета страна или територия;

б) превозът на пътниците започва от територията на страна или територия извън ЕС и завършва на територията на друга държава-членка и първото спиране на територията на ЕС е осъществено на територията на България. Мястото на изпълнение се определя на територията на България само за частта от превоза на пътници, извършен между България и другите държави-членки. Извън тези случаи мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е извън територията на страната;

в) превозът на пътниците се извършва между две точки на територията на България;

4. Мястото на изпълнение при доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос, на електрическа енергия, топлинна и хладилна енергия е:

а) мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, а когато няма такова седалище или обект - постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя - търговец на природен газ или електрическа енергия;

б) мястото, където стоката ефективно се потребява - когато получател е лице, различно от лицето по т. а);

5. Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на държавата-членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:

а) доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация само за вътреобщностно придобиване;

б) извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка. Когато не е налице това условие, мястото на изпълнение е на територията на България, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.

6. Място на изпълнение при вътреобщностно придобиване на стоки (ВОП) е мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е в България, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на България.

Независимо от посоченото общо правило придобиването на стоки, осъществено под идентификационния номер, издаден в България, няма да се обложи на територията на България, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Тъй като данъчнозадължени лица могат да бъдат регистрирани за целите на ДДС в повече от една държава членка, при осъществяване на ВОП лицето само избира кой идентификационен номер ще предостави на доставчика си. В зависимост от това е и данъчното третиране на мястото на изпълнение на ВОП. Ако придобиващият не удостовери, че придобиването е било обложено с ДДС в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, то ВОП е обект на облагане с ДДС в България.

ІІ.2. Място на изпълнение при доставка на услуга

1. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е обвързано с мястото, където доставчикът е установил своята дейност. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

2. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Изключение прави (от 01.01.2011) предоставянето на достъп да културни, художествени, спортни, научни образователни, развлекателни и др. подобни събития (изложби, фестивали, панаири, изложения и др.), като услугата ще се облага на територията на държавата където се състои събитието.


РЕЧНИК:

"Данъчно задължено" и "данъчно незадължено лице":

Един от основ­ните кри­те­рии за оп­ре­де­ля­не мяс­то­то на из­пъл­не­ние за дос­тав­ки­те на ус­лу­ги, е да­нъч­ни­ят ста­тут по ДДС на учас­т­ни­ци­те в сделките. Разграничени са два ти­па дос­тав­ки:

- дос­тав­ки, из­вър­ш­ва­ни меж­ду данъчно задължени лица (busimess to business)

- доставки меж­ду данъчно задължено лице и кли­ент (business to customer).

Съгласно ЗДДС за це­ли­те на об­ла­га­не­то, ДЗЛ са ли­ца­та, тър­гов­ци по сми­съ­ла на ТЗ, ли­ца­та, уп­раж­ня­ва­щи сво­бод­ни про­фе­сии, как­то и всич­ки дру­ги ли­ца, ко­и­то ре­дов­но из­вър­ш­ват не­за­ви­си­ма ико­но­ми­чес­ка дей­ност, както и ДЗЛ, ко­и­то из­вър­ш­ват и ос­во­бо­де­ни дос­тав­ки и/или дос­тав­ки или дей­нос­ти из­вън рам­ки­те на не­за­ви­си­ма­та ико­но­ми­чес­ка дей­ност, как­то и ре­гис­т­ри­ра­ни­те за це­ли­те на ДДС да­нъч­но не­за­дъл­же­ни юри­ди­чес­ки ли­ца (“да­нъч­но не­за­дъл­же­но юри­ди­чес­ко ли­це е юри­ди­чес­ко ли­це, ко­е­то не е да­нъч­но за­дъл­же­но по сми­съ­ла на за­ко­на и ко­е­то из­вър­ш­ва вът­ре­об­щ­нос­т­но при­до­би­ва­не на сто­ки”).

Съответно, по сми­съ­ла на ЗДДС за це­ли­те на об­ла­га­не­то “да­нъч­но не­за­дъл­же­ни ли­ца” са единствено фи­зи­чес­ки­те ли­ца, ко­и­то не из­вър­ш­ват тър­гов­с­ка дей­ност, не уп­раж­ня­ват свобод­ни про­фе­сии, не от­да­ват иму­щес­т­во под на­ем, ни­то извършват друга дей­ност, ко­я­то им но­си пос­то­я­нен до­ход.

Следователно:

"регистрирано ДЗЛ" = ДЗЛ, регистрирано за целите на ДДС в България или държава от ЕС.

"нерегистрирано ДЗЛ" = ДЗЛ, нерегистрирано за целите на ДДС в България или държава от ЕС.

След като сме характеризирали сделката следва да определим с каква данъчна ставка ще се облага, в зависимост от типа й и мястото й на изпълнение.

ІІІ. ДАНЪЧНИ СТАВКИ

Съгласно ЗДДС облагането с данък върху добавената стойност е с три различни по размер данъчни ставки – нулева, девет (седем до 31.03.2011) и двадесет на сто. Приложното поле на трите данъчни ставки е различно. Първите две – нулевата и тази от 9 на сто се прилагат спрямо ограничен кръг облагаеми стоки и услуги, като ставката от 9 на сто е от т.нар. намалени данъчни ставки, а третата – 20 на сто е основна или стандартна данъчна ставка. Когато една сделка е регламентирана като облагаема по ДДС това не означава автоматично, че се облага с 20%, а че в зависимост от редица условия тя може да се обложи и с 0%, т.е. следва да се прави разлика между "освободени" и "облагаеми със ставка нула".

ІІІ.1. Със стандартната ставка от 20 % се облагат:

1. Облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева или намалена ставка;

2. Вносът на стоки на територията на България (Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обръщение след режим пасивно усъвършенстване, въвеждането на общностни стоки на територията на страната от страни или територии извън ЕС, които са част от митническата територия на съюза, всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение);

3.Облагаемите вътрешнообщностни придобивания (ВОП най-общо може да бъде приравнено на досегашния режим “внос” от държави членки на Европейския съюз.

ІІІ.2. С намалена данъчна ставка от 9% се облага:

Настаняването, предоставено от хотелиер, (до 31.03.2011 "когато то е част от организирано пътуване"). Доставка по настаняване, предоставено от хотелиер, се облага със ставка 9% за всички доставки по настаняване, не само за тези, представляващи част от "организирано пътуване".

ІІІ.3. С нулева данъчна ставка се облагат само изрично посочените в закона доставки:

1. Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на ЕС (износ);

2. Международен транспорт на пътници;

3. Международен транспорт на стоки, вкл. международен транспорт на природен газ и електрическа енергия;

4. Доставка, свързана с международен транспорт;

5. Доставка, свързана с международния стоков трафик;

6. Доставка по обработка на стоки;

7. Доставка на злато за централни банки;

8. Доставка свързана с безмитна търговия;

9. Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, когато са свързани с горните доставки, вкл. доставките на агентийска услуга, брокерска услуга, куриерска услуга и пощенски услуги, когато същите са свързани с международен транспорт на стоки.

ІІІ.4. Някои по-важни освободени доставки:

1. Извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;

2. доставката на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;

3. доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги по т. 1;

4. доставката на имплантируеми медицински изделия, задвижвани с енергия, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне, както и активно имплантируеми медицински изделия, когато доставката им е част от здравните услуги по т. 1;

5. доставката на зъбни протези от зъболекари или зъботехници;

6. извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;

7. доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.

8. предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции или предоставяне от висши училища по Закона за висшето образование;

9. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по предходната точка 8;

10. доставката на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието, младежта и науката или от министъра на културата в съответствие с утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове, когато стоките са доставени от организациите по т. 8;

11. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност.

12. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:

а) циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;

б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;

в) зоологически и ботанически градини;

г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;

13. доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели;

14. Учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по до момента на завършване в груб строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. В правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.

15. Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

16. Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

17. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу лихва от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;

18. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;

19. сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

20. сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;

21. Освободена доставка е извършването на застрахователни услуги, предоставяни от застрахователи и презастрахователи или застрахователни брокери и застрахователни агенти.

22. Освободена доставка е организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта.

23. Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит.

 

Вече сме определили типа сделка, мястото й на изпълнение и данъчната ставка. Остава ни да разберем кога точно данъкът става дължим към бюджета, т.е. кога ще се заведе в счетоводството, кога ще се включи в декларацията по ДДС и кога и дали ще се плати ефективно.

ІV. ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС

ІV.1. Дата на възникване на данъчното събитие при доставката на стоки и услуги.

ІV.1.1. Данъчното събитие възниква на:

а) датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена:

• при прехвърлянето на собственост върху индивидуално определена вещ следва да се има предвид, че то настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.

• при прехвърляне на собствеността върху родово определена вещ, прехвърлянето на собствеността се отлага до индивидуализацията на вещта или най-късно до нейното предаване на купувач, спедитор или превозвач.

• когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предоставяне на стоката. В ЗДДС тази разпоредба е изведена като самостоятелна хипотеза за дата на възникване на данъчното събитие.

б) датата, на която услугата е извършена:

• услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

ІV.1.2. Други случаи на възникване на датата на данъчното събитие:

а) Датата на фактическото предоставяне на стоката когато:

• стоката се предоставя по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок

• с изключение на случаите, в които стоките са вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител когато стоката се предоставя от лице, което действа от свое име и за чужда сметка. В тези случаи данъчното събитие ще настъпва при фактическото предоставяне на стоката от доверителя на комисионера.

• при прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение

• стоката се предоставя по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката. Договор за лизинг в който е налице само опция имаме когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора. Облагането с ДДС на доставка на стока по договор за финансов лизинг с изрично прехвърляне на собствеността се извършва еднократно, в началото на лизинговия период, а не при всяко плащане по договора. В случаите на промяна на договор за лизинг, в който първоначално е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и в резултат на промяната на договора се предвижда изрично прехвърляне на правото на собственост върху стоката, се счита, че на датата на промяната на договора лицето извършва доставка при която стоката се предоставя по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, като данъчната основа на доставката е равна на сумата от вноските, дължими след датата на промяната на договора, без дължимия за тях данък. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на промяната на договора. В случаите на заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател. В тези случаи се счита, че на датата на заместване с новия лизингополучател лизингодателят извършва доставка, при която стоката се предоставя по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях данък. Относно плащането на лихвите, когато в лизинговите договори е записано, че плащането на лихвите се извършва периодично, то тази доставка ще се третира като доставка с периодично изпълнение. При доставки с периодично изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане се смята за отделна доставка. Данъчното събитие за тази доставка възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Ако преди тази дата е направено авансово плащане, то данъкът става изискуем на датата на авансовото плащане – за размера на плащането.

б) Датата на започване на транспорта при вътреобщностна доставка на стоки придобити от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат за целите на неговата дейност от или за негова сметка до територията на друга държава-членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

в) Датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път.

г) Датата на изваждането на монетите или жетоните - при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други подобни уреди, които се задействат с монети, жетони или други подобни.

д) Датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива - в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател за ремонт.

е) Датата на отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

ж) Датата на отделянето или предоставянето на стоката при безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

ІV.1.3. Възникване на данъчното събитие при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение

При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Във връзка с плащането по такива доставки следва да се има предвид следното:

а/ при извършване на доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо;

б/ когато по договор за доставка на услуга същата е свързана с изпълнението на отделни етапи, които се приемат от получателя по доставката, за всеки етап на завършеност на услугата възниква данъчно събитие, данъкът за което става изискуем на датата на приемане на съответния етап, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя

в/ когато, преди да е възникнало данъчно събитие по т. “а” и “б”, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането;

г/ т. “а” и “в” се прилагат и в случаите на договор за лизинг, в който не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост.

ІV.1.4 Възникване на данъчното събитие при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките. Когато, се извърши цялостно или частично плащане по доставката, т.е. преди края на календарната година или преди прекратяването на договора в последната година на действието на договора/ данъкът става изискуем при получаване на плащането. В тези случаи се счита, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане и в тези случаи не се прилага правилото на закона, съгласно което при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

ІV.1.5 Възникване на данъчното събитие при вътреобщностна доставка (ВОД).

Данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Изключение е предвидено само при вътреобщностото доставка на изпратени или транспортирани стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС - в този случай данъчното събитие възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната.

ІV.1.6 Възникване на данъчното събитие при замяна (бартер).

Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. В случая данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на закона, като доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.

ІV.1.7 Възникване на данъчното събитие при доставка на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител когато същите се предоставят от лице, което действа от свое име и за чужда сметка. Когато е налице доставка на стоки, които са печатни произведения, музикални и филмови записи на електронен или магнитен физически носител принципното положение (което впрочем също представлява изключение), че датата на данъчното събитие при доставки, при които фактически се предоставя стока преди прехвърляне на собствеността (комисионни и консигнационни договори в техните разновидности), е датата на фактическото предоставяне, т.е. правилото за физическото предаване на стоката под условията на посочените договори няма да се прилага. В тези случаи данъчното събитие възниква на по-ранната дата от получаване на плащането или последния ден от тримесечието, следващо данъчния период, през който стоките са фактически предоставени.

ІV.1.8 Възникване на данъчното събитие при доставка по отстъпване на авторски права и по предоставяне на отстъпени авторски и сродни права.

- Доставка по предоставяне на отстъпени авторски и сродни права. В случаите на доставка по предоставяне на отстъпени авторски и сродни права от организации за колективно управление по чл.40 от Закона за авторското право и сродните му права на ползвателите всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

- Доставка по отстъпване на авторски права. Данъчното събитие на доставка по отстъпване на авторски права от авторите или носителите на авторските права на организациите за колективно управление по чл.40 от Закона за авторското право и сродните му права възниква на датата, на която авторите или носителите на авторски права одобрят разпределените суми от организациите за колективно управление чрез подписване на двустранен протокол. Когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

IV.2. Дата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на стоки (ВОП)

"Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната." Това не толкова конкретно изречение всъщност иска да каже, че данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стоките (фактическото прехвърляне на собствеността върху стоките) от доставчика към получателя.

IV.3. Дата на възникване на данъчното събитие при внос на стоки

Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната. Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.

ВАЖНО: НА ДАТАТА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДАНЪЧНОТО СЪБИТИЕ :

• данъкът става изискуем за облагаемите доставки
• възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободени доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната


ІV.4. Особени случаи при които данъкът е изискуем без да е възникнало данъчно събитие.

1. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се получи плащане по доставка (аванс), данъкът става изискуем при получаване на плащането. В този случай данъкът става дължим, но само до размера на полученото плащане. Изключение от това правило е получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка (ВОД).

2. Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка, а фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по ДДС, смята се, че в полученото авансово плащане е включен данъка, който става изискуем на датата, на която става фактически се извършва доставката. Целта на тази разпоредба е да се премахне възможността лице, на което предстои регистрация по ЗДДС, да избегне начисляването на данъка по предстоящи след датата му на регистрация доставки, като чрез авансово плащане на всичката или част от дължимата му от клиента сума "изтегли" датата на изискуемост на данъка преди датата на регистрацията си по ЗДДС.

3. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка и данъкът е изискуем от получателя по доставката (т.нар. "обърнато начисляване" или "reverse charging"), ДДС става изискуем при извършване на плащането. Получателят по доставката следва да начисли данък върху размера на плащането. Тази разпоредба не се отнася до осъществено от данъчно задължено лице вътреобщностно придобиване (ВОП).

4. Когато за доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане се извърши цялостно или частично плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

VІ.5. Особени случаи, при които възникването на данъчното събитие не съвпада с изискуемостта на данъка

1. За вътреобщностните доставки данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие.

Следва да се има предвид, че макар ЗДДС да използва термините данъчно събитие и изискуемост на данъка, за данъчния период на изискуемост на данъка за доставчика не възниква реално задължение за данък по отношение на осъществените през периода вътреобщностна доставка, поради нулевата ставка, относима за този режим. Издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено авансово плащане, се отразяват в декларацията и дневниците за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

2. Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

В Закона за ДДС като цяло правото на данъчен кредит не зависи от това дали данъкът е начислен от доставчика. Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

а. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

б. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;

в. осъществен от него внос;

г. изискуемия от него данък като получател на доставката чрез "обърнато" начисляване на данъка

1. Право на приспадане на данъчен кредит

Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В общия случай (при доставки на територията на страната) данъкът става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие за доставка. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

В случаите на погрешно съставени фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да се начисли, правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.

В случаите на публична продан по реда на ДОПК или на ГПК или при продажба по реда на Закона за особените залози или Закона за кредитните институции, правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131 , ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

2. Доставки с право на приспадане на данъчен кредит

Законодателят поставя условието стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, за да има право лицето да приспадне:

а). данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано за целите на ДДС, му е доставил или предстои да му достави;

б). начисления от митническите органи и от вносителя (ако е регистрирано лице) данък при внос на стоки;

в). изискуемия от него данък като платец при "самоначисляване" или "обърнато начисляване" на данъка.

3. Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит

Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато:

а). стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки;

б). стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

в). стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. За такива се считат

- посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки;

- консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи;

- тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.

Тази разпоредба не се прилага по отношение на организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.

г). е придобит, внесен (или е нает - отм. 2013г.)* мотоциклет или лек автомобил;

д). стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на придобити (или наети - отм. 2013г.)* мотоциклети или леки автомобили, (както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с мотоциклети или леки автомобили - отм. 2013г.)*; Право на данъчен кредит за тези превозни средства ще възниква само ако те се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба; ако са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности.

* Въпреки, че от 2013 са отменени рестриктивните текстове във връзка с наети леки автомобили или получените услуги, извършени с леки автомобили, следва да имате предвид, че за да бъде признато правото на данъчен кредит следва извършените разходи да са пряко свързани с дейността.

е). стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена;

ж). не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

4. Условия и особени случаи за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит

Правото на данъчен кредит не зависи от това дали данъкът е начислен от доставчика. Достатъчно е получателят да притежава данъчен документ, издаден от доставчика (регистрирано лице) в съответствие с изискванията към фактурите и дебитните и кредитни известия, в който данъкът да е посочен на отделен ред.

а). За да се упражни правото на данъчен кредит при внос, в дневника за покупките за съответния период трябва да се посочи митническата декларация или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума.

б). За стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел лицето има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги с незначителна стойност с рекламна цел, когато тези стоки или услуги са използвани, се използват или ще се използват за рекламиране на извършвани от лицето доставки, които са облагаеми. Регистрираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги с незначителна стойност, които се предоставят с рекламна цел, когато доставките, които се рекламират, са освободени или доставки и дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

в). При анулиране на погрешно съставени или поправени документи регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на издадения нов данъчен документ. Правото на приспадане на данъчен кредит при анулиране на погрешно съставени или поправени документи възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя. При изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.

г). В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки във връзка с фактическо получаване на стоки правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на ЗДДС. В тези случаи лицето, което извършва придобиването, трябва да разполага с други документи, удостоверяващи данъчната основа на фактически получените стоки.

д). В случаите на публична продан по реда на ДОПК или на ГПК или при продажба по реда на Закона за особените залози и Закона за кредитните институции правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа за продажбата, съставен от публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор

5. Период за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит

Регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.

Речник: "данъчен период" = календарен месец

6. Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация

Регистрирано лице в случаите на:

• задължителна регистрация;

• регистрация при доставка на стоки с монтаж и инсталация;

• регистрация при дистанционни продажби;

• регистрация по избор;

• регистрация по инициатива на органа по приходите;

• задължителна регистрация в резултат на преобразуване

има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

а). налице са изискванията на чл. 69 и чл. 71 (описаните по-горе доставки с право на приспадане на данъчен кредит и ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит);

б). доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

в). регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация.

г). активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

Регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия:

а). услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;

б). услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;

в). лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра;

г). за получените услуги лицето притежава фактура;

д). доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

е). регистрационният опис по образец за получените услуги е съставен към датата на регистрация по този закон и е подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация.

Правото се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като наличните активи, получените услуги и данъкът, включени в регистрационния опис, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.

При наличие на данък за възстановяване се извършва:

1. Прихващане - при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларация, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка- декларация данък за възстановяване;

2. Приспадане - когато няма други изискуеми и неизплатени задължения или техният размер е по-малък от посочения в справка декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;

3. Възстановяване - ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация. Възстановяването се извършва по банков път чрез платежно нареждане, като получател е регистрираното лице, а наредител - съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по месторегистрация на лицето.

Забележка: Органът по приходите прихваща или възстановява данъка за възстановяване с ревизионен акт след извършване на ревизия или с акт за прихващане или връщане след извършване на проверка.

ДЕКЛАРАЦИИ ПО ЗДДС

Декларациите и регистрите по ЗДДС имат за цел декларирането на информация, по повод възстановяването, внасянето или приспадането на данъка върху добавената стойност. Тези действия се извършват на базата на подадената от данъчнозадълженото лице декларация в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

1. Задължение за счетоводна отчетност

Всяко регистрирано по реда на ЗДДС лице е задължено да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. Документацията и отчетността следва да бъдат водени в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане. Документацията и отчетността се води за облагаемите доставки, за освободените от данък доставки, за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, за вътреобщностните придобивания, за получените доставки, по които лицето е платец на данъка и за вноса. Разчитането с бюджета за данък върху добавената стойност се извършва от регистрираното лице. Регистрираните лица определят резултата за съответния данъчен период въз основа на документите, отразени в дневниците за съответния данъчен период.

2. Видове декларации

В зависимост от вида на осъществените доставки регистрираните лица подават по реда на ЗДДС три вида декларации - справка-декларация, VIES - декларация и декларация чл. 157, ал. 2 от ЗДДС:

а). Справката - декларация е документ по образец, съставен въз основа на отчетните регистри (дневник за покупките и дневник за продажбите), в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на субективни права и задължения.

б). Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справката - декларация подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период по образец.

в). Регистрираните лица, неустановени в общността, извършили доставки на услуги по електронен път, са задължени да подават декларации по образец.

3. Срокове по Закона за ДДС

Справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите се подават до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден на календарния месец, през който е извършена регистрацията по този закон.

Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията.

Декларацията за доставка на услуги, извършвани по електронен път се подава за всеки данъчен период в срок от 20 дни след края на периода, независимо дали през същия период са осъществени доставки на услуги, извършвани по електронен път. Данъчният период е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.

АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларация, VIES - декларация, отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, справка-декларация за доставка на услуги, извършвани по електронен път или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. При повторно нарушение, размерът на глобата или имуществената санкция е от 1 000 до 20 000 лв.

Орган по приходите, който в предвидения срок не възстанови данък, когато условията по този закон за възстановяването му са налице, се наказва с глоба в размер от 500 до 2 000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 1 000 до 4 000 лв.

Митнически орган, който, като е задължен, не начисли данък по този закон или начисли данък в по-малък размер, или освободи стоки от митнически контрол без заплащане на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 500 до 2 000 лв. При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1 000 до 4 000 лв.

Установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби съгласно ЗДДС

Опитите за данъчни измами при данъка върху добавената стойност са многобройни и представляват сериозно предизвикателство за приходната администрация. Правомощията на органите по приходите по отношение на предотвратяване на данъчните измами са посочени в глава двадесет и пета от ЗДДС. Що се отнася до първата част от разпоредбите, която касае отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения, то там регулацията изглежда по-ясна и се състои в това, че компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице при определени обстоятелства.

Съгласно втората част на разпоредбите, която се отнася за отговорност на лицата в случаи на злоупотреби, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Същността на солидарната отговорност се състои във възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган. За да възникне отговорност за чуждото задължение следва да са изпълнени едновременно следните условия:

- Регистрираното лице е получател по облагаема доставка;

- Осъществена е облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в бюджета;

- Дължимият данък не е внесен от доставчика;

- Получателят следва да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък;

- Получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Приема се, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:

а) дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и

б) облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

Отговорността на лицето възниква без значение, дали отговорното трето лице е получило или не конкретна облага от невнасянето на дължимия ДДС. Следва да се има предвид, че при цитираните условия отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък. Отговорността се насочва първо към прекия получател, а когато данъкът не може да бъде събран от него, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. При всички случаи за този следващ получател трябва да бъде доказано, че е знаел или че е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Същото се отнася и за предходните доставчици.

Следва да се подчертае, че колкото и несправедлива да изглежда принципната допустимост на института на солидарната отговорност, то тя е потвърдена с решение на СЕО по дело С-384/04. Член 205 от Директива 2006/112/ЕО (чл. 22, ал. 8 от Шеста директива) позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка преходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък.

Отново следва да напомним, че настоящото представяне на Закона за данъка върху добавената стойност включва основни негови характеристики и далеч не покрива възможните хипотези и казуси, възникващи в практиката, затова нашият съвет е да се доверите на професионалисти в тази област, като ползвате новопридобитите си познания, за да планирате съвместно вашата дейност по отношение на данъчното облагане.

Данъчно облагане
Магията на данъците...


 
 

 

Настоящата статия е обект на права съгласно Закона за авторското право и сродните му права, с изключение на цитираните нормативни актове. Използването на текста или части от него следва да се извършва с изрично посочване на източника ("Номинал"Еоод или www.smetki.com ), чрез ясно видима хипервръзка, водеща до източника или с писменото съгласие на "Номинал"Еоод. "Номинал" е регистрирана търговска марка.