Облагане на юридическите лица или основни функции на Закона за корпоративното подоходно облагане

Като правило данъчните закони са много подобни на известия закон на Мърфи - "Ако изглежда, че нещата се подобряват, значи нещо не сте видели", но тук няма да обсъждаме справедливостта и поносимостта на данъчната тежест, а по-скоро практическото им приложение, основните им функции и инструментариум. Основен нормативен акт на държавата, насочен към облаганe на печалбите и определените в закона доходи на юридическите лица (ООД, ЕООД, АД, чуждестранни ЮЛ и др.), неперсонифицираните дружества (съдружия, консорциуми, дружества по ЗЗД и др.), Едноличните търговци - за данъците удържани при източника и в случаите определени по ЗДДФЛ, Физическите лица – търговци (адвокати, нотариуси, одитори, лекари, стоматолози и др.) – за случаите определени в ЗДДФЛ и някои други групи лица е Законът за корпоративното подоходно облагане.
Накратко, той регламентира дължимите данъци върху Печалбата на юридически лица, социалните разходи предоставени в натура, представителните разходи, разходите свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, дейността на организаторите на хазартни игри, приходите на бюджетните предприятия от стопанска дейност и данъците върху приходите от дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.
Каквито и да са приходите от продажби, всички юридически лица се облагат само с видовете данъци, регламентирани в ЗКПО - основно с корпоративен данък, а за някои видове дейности (като хазартната), поради тяхната специфика - с алтернативен на корпоративния данък, т.е., ако не е предвидено друго, вашето ЕООД не може да бъде обложено по закона, регламентиращ данъците върху доходите на физическите лица, докато обратният случай е напълно възможен. Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда, разбира се, но основно ЗКПО регламентира данъчните ставки, видовете данъци, данъчната основа (сумата която подлежи на облагане), данъчно задължените лица (това, разбира се сте вие), условията и начините за увеличаване и намаляване (предимно увеличаване) на "данъчната основа", признаването от страна на данъчните на извършените разходи и получените приходи, амортизацията (изхабяването) на дълготрайните активи (скъпите неща, които се ползват повече от 1 година и носят ползи/приходи при използването им), сроковете и начините на декларирането на данъците и тяхното плащане и разбира, се административно-наказателните последици, които ще претърпите, ако не спазвате гореизброеното.

Речник:
"Счетоводен финансов резултат"
= приходите - разходите.
"Данъчен финансов резултат" = счетоводния финансов резултат, увеличен с непризнатите разходи и намален с непризнатите приходи.

Документална обоснованост
Като част от общите постановки на закона е поставен акцент върху принципа за документална обоснованост. Този принцип означава, че за признаването на една стопанска операция следва тя да бъде надлежно документирана със съответните изискуеми от законодателството документи. Това на практика предопределя и счетоводната отчетност на фирмата ви - липсата на документ за извършен разход означава единствено, че разходът следва да не бъде отчетен или ако е отчетен, то в годишната си декларация следва да увеличите "данъчната основа" с тази сума. Това води след себе си следствието, че печалбата ви в края на годината (приходи - разходи = печалба) ще е по-висока, съответно и данъкът, които ще платите - по-голям. Липсата на документ за получен приход означава, най-просто казано, че ще бъдете санкционирани с данък и лихва или с данък, лихва и глоба. Подходът в уреждането на понятието е напълно прагматичен и насочен към облекчаване на данъчната практика като са предвидени възможности, с които практически да се доказват начислените разходи за данъчни цели. ЗКПО прави допускането, дори при установяване на липсващ реквизит от изискуемите по Закона за счетоводството, разходът да се счита, че е документално обоснован и признат за данъчни цели, при условие че за липсващата информация ДЗЛ разполага с документи, с които тя да бъде надлежно удостоверена. Смисълът на тази разпоредба е да не се формализира данъчната проверка и евентуално да не ви признаят разход, ако да речем, липсва датата на фактурата или ако сумата не е изписана словом. Разбира се, трябва да можете да удостоверите и да докажете липсващото обстоятелство (реквизит). Затова е важно, когато получавате фактури, които плащате в брой или чрез ПОС терминал да се уверите, че към тях са прикрепени и фискалните бонове от касовия апарат. Редовно предоставяйте в счетоводството си и извлеченията от банковите си сметки - освен обичайните плащания в тях се съдържат и много данни за банкови такси и комисионни, които са разход, чрез който намалявате годишната си данъчна основа. Не се задоволявайте само с касов бон, изисквайте и фактура, не приемайте разписки, квитанции и приходни ордери от търговци - те все пак са длъжни да ви издадат фактура. Разбира се, всички тези разходи следва да бъдат свързани с дейността ви, излишно е да изисквате фактура от зеленчуковия магазин на името на фирмата си, когато пазарувате за вкъщи.

Амортизация на дълготрайни (нетекущи, дългосрочни) активи:
ЗКПО регламентира счетоводното и данъчно третиране на амортизирането на дълготрайните материални и нематериални активи на предприятието (ДМА и МНА). Амортизацията представлява процес на постепенно пренасяне на стойността на дълготрайните материални и нематериални активи в себестойността на готовия продукт, т.е. намаляване цената на определен актив поради износване или изхабяване. Терминът има латински произход и означава „умъртвяване“. Моралното изхабяване се дължи на развитието на технологиите и технологичното остаряване, а физическото износване е свързано с елементите на машините, без които те не могат да работят. В практически план това означава, че закупуването на скъп актив не се отчита за разход изцяло, а признаването му за разход се разсрочва във времето, като само част от актива служи за намаляване на счетоводния и данъчен финансов резултат през отчетните периоди (финансови години).
Пример: Ако закупите компютърна конфигурация на стойност 1000 лева, то предприятието няма да отчете разход от 1000 лв., с които да "намали" печалбата си веднага, а разходът ще се разсрочи за 24 месеца, като всеки месец ще отчитате разход от 41,67 лв. до пълното "амортизиране" на актива.
За да бъде отчетен един актив като дълготраен, то той следва да отговаря кумулативно (едновременно) на следните критерии: стойността му да превишава 700 лв., да се ползва за период по-дълъг от 12 месеца и да има реално измерима икономическа полза от използването му. При отсъствие на една от изброените характеристики активът се отчита изцяло за разход и не се разсрочва по реда на разпоредбите на закона. Поради тази причина, например, за актив не се счита скъпа писалка, въпреки че може да струва повече от 700 лв. и да се използва повече от 12 месеца, но за нея не може да се определи реалната икономическа изгода от използването й. ЗКПО регламентира следните категории ДА и данъчно признатите проценти годишна амортизация (амортизационни норми):
1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии - 4%
2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура - 30%
3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти - 10%
4. категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони - 50%
5. категория V - автомобили - 25%
6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение - 100/години на правното ограничение. Годишната норма не може да превишава 33%
7. категория VII - всички останали амортизируеми активи - 15%

Видове данъци, регламентирани в ЗКПО

1. Корпоративен данък
Корпоративният данък е 10% и облага печалбите на данъчнозадължените лица (ДЗЛ). Основният акцент на ЗКПО е поставен върху корпоративния данък. Данъчният финансов резултат (сумата подлежаща на облагане) е функция на счетоводния финансов резултат (приходи - разходи) чрез извършване на данъчно (извънсчетоводно) преобразуване (увеличаване или намаляване на облагаемата сума) в годишната данъчна декларация. В ЗКПО е разяснена методологията на данъчното преобразуване с три основни групи приходи и/или разходи, класифицирани нормативно като:
- данъчни постоянни разлики;
- данъчни временни разлики и
- суми, с които се извършва данъчно преобразуване в хода на определяне на основата за облагане с корпоративен данък.
Когато в ЗКПО е посочено, че:
1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели – счетоводният финансов резултат се увеличава в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;
2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели – счетоводният финансов резултат се намалява в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.
Основни елементи, служещи за преобразуването на финансовия резултат са (без да претендираме за изчерпателност):

Разходи за дарения. На практика не съществува възможност за извършване на данъчно признати разходи за дарения на лица, извън изрично изброените в закона. От една страна разходите за дарения се лимитират общо до 50% от финансовия резултат, а от друга - ако са отчетени разходи за субекти извън посочените, разходите изцяло ще участват при увеличението на финансовия резултат. В обхвата на даренията, разходите за които се признават за данъчни цели се включват и:
- дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в чл. 31, ал. 1 - 4 от ЗКПО лица, установени в или граждани на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Изисква се само дарителят да притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач;
- дарения не само в полза на български училища, а и на училища, в която и да е държава - членка на ЕС, или в друга държава - страна по Споразумението за ЕИП;
- дарения в полза на център „Фонд за асистирана репродукция” и център „Фонд за трансплантация”.

Неизплатените разходи с характер на доходи на местни физически лица.
Предвижда се такива начислени, но неизплатени разходи (с изключение на ЕТ и на трудовите възнаграждения) да не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им начисляване (аналогично на натрупващите се неизползвани отпуски). Мотивът на законодателя е да не бъде намаляван данъчният финансов резултат в случаите, при които физическите лица не са получили възнагражденията си, тъй като до 2007г. начислени, но неизплатени суми по граждански договори например бяха един твърде успешен механизъм за текущо намаляване на дължимия годишен корпоративен данък. Доколкото в ЗДДФЛ подходът за физическите лица е запазен, то за да бъдат коректно облагани и печалбите, и доходите, възприетото третиране в ЗКПО е обосновано със сериозна икономическа логика за универсалност. Необходимо е да се отбележи, че последното важи само за доходи на местни физически лица, доколкото начисляването на доходи на чуждестранни физически лица (респективно данъка при източника) произтича непосредствено от принципа и момента на начисляването.

Слаба капитализация
Накратко, налице е рестрикция на ДЗЛ, които се "декапитализират", т.е "привлеченият капитал" (задължения) надвишава ""собствения капитал (регистрираният капитал + неразпределената печалба - непокритата загуба) в съотношение 3 към 1. Санкцията се състои в непризнаването на разходите за лихви, извършени през финансовата година, като сумата от пасивите на предприятието се изключат финансиранията, кредитите от финансови институции и лихвите по договори за финансов лизинг.

2. Данъци удържани при източника
Данъците, удържани при източника (платеца на дохода) уреждат облагането на изрично посочени в ЗКПО доходи на местни и чуждестранни юридически лица. Това са данъци, които имат "обърнато начисляване", т.е. те се удържат и внасят от платеца на дохода, а не от получателя му. Данъчната ставка за всички видове доходи, облагаеми с данък при източника е 10%, а ставката за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове е 5%. С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на:
-чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
- местни юридически лица, които не са търговци.

Не се облагат с данък при източника дивидентите и ликвидационните дялове, когато са разпределени в полза на:
- местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
- договорен фонд;
- чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

С данък при източника се облагат и следните доходи на чуждестранни юридически лица и чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (т.нар. "офшорни зони"), когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:
1. Доходи от финансови активи и от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
2. Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.
3. Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
4. Авторски и лицензионни възнаграждения.
5. Възнаграждения за технически услуги.
6. Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.
7. Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
8. Доходите от недвижимо имущество или от сделки с недвижимо имущество.
Моментът на плащане на данъка се определя в зависимост от момента на начисляване на доходите, облагаеми с данък при източника.

Речник:
„Дивидент”
е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително :
а) доходи от акции;
б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото се лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.

„Ликвидационен дял” е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.

„Лихва” е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.


Пример:
След установяване на годишната печалба и заплащането на дължимите данъци на ЕООД (чиито собственик е например руско ООД, наричано ООО -"Общество ограниченной ответственности") собственикът решава (разбира се писмено, чрез акт на едноличния собственик на капитала) да вземе печалбата или част от нея (примерно 10 000 лв.) за себе си, като я разпредели под формата на дивидент. За целта ЕООД изплаща на собственика (ООО) 9 500 лв. и внася 500 лв. данък, като подава съответните декларации, удостоверяващи този факт. В случая, въпреки че ООО е получател на дохода, данъкът се изисква не от него, а от ЕООД - платеца. Разпоредбата е много подобна на постановките, уредени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (и често ЗДДФЛ препраща към ЗКПО), където "платецът" е длъжен да удържи и внесе дължимите данъци от "платеното" на лицето.

Ако собственик на ЕООД-то е юридическо лице от ЕС (например френско дружество с ограничена отговорност -SLR), след представяне на удостоверение от съответната данъчна служба, че SLR е местно за данъчни цели на другата държава членка, то не се удържа данък върху разпределения от ЕООД дивидент в полза на SLR. Ситуацията е типична и този вид облагане се ползва често при получени или предоставениуслуги на чуждестранен контрагент, затова следва да сте твърде внимателни в преценката си какъв ред на облагане да прилагате.

Пример: Българско дружество ЕООД ползва дългосрочно под наем автомобил, предоставен му от Германско ООД (GMbH). ЕООД заплаща месечна наечна цена от 1000 лв., за което получава фактура, но реално заплаща на GMbH 900 лв., а 100лв. удържа и внася в бюджета под формата на данък при източника. В края на годината GMbH следва да получи от НАП удостоверение за платения данък, който да приспадне от дължимите си данъци в Германия. Ако вместо този ред на облагане изплащате цялата сума от 1000 лв., то вие вече сте в нарушение. Разбира се особено внимание следва и да се обърне за наличието на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане между България и съответната държава, като се вземат предвид клаузите и условията му.

3. Данък върху разходите
Обикновено се облагат доходите, но в закона за корпоративното подоходно облагане норманивно са обособени три основни групи разходи върху които се начислява данък:

- Представителните разходи, свързани с дейността. Разходи, представляващи имиджови и съпътстващи разходи, несвързани пряко с дейността на ДЗЛ като подаръци, сувенири, обяди, вечери и др. подобни. Следва да се прави разлика между представителните разходи, облагаеми с данък върху разходите и разходи, представляващи скрито разпределение на печалбата (напр. обеди, вечери, нощувки и подаръци за акционери, съдружници и управители), които се считат за отклонение от данъчно облагане. Също така следва да се разграничават представителните и рекламните разходи, които са признати в пълен размер и не подлежат на облагане. При сувенири и подаръци например, за да се третират те като рекламни материали следва върху тях да присъства фирменият знак, лого или име, както и разходите за тях да не превишават обичайните за дейността подобни разходи.

- Социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Като по-съществени следва да бъдат посочени социалните разходи, които не подлежат на облагане с данък по ЗКПО, а се считат за доход на физическите лица, чието данъчно третиране се регламентира изцяло в ЗДДФЛ. Такива са разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, ваучерите за храна като социален разход в натура.

- Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Данъчната ставка за облагане на разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност е 10%. Данъчният закон не съдържа легална дефиниция относно същността на «управленска дейност». Като критерий за определяне на тази дейност би могло да се ползва качеството на лицата осъществяващи управленска дейност, които използват превозните средства – управител, респективно изпълнителен директор и членове на съответните управителни и контролни органи, административни и контролни звена, несвързани пряко с основната дейност. Основен критерии е и дейността на търговеца и вида на превозното средство. Във всеки случай, ако експлоатацията на превозното средство не е пряко свързано с основната дейност на дружеството то следва всички разходи по поддръжката, ремонта, консумативите и ползването му да се облагат с данък върху разходите.

4. Алтернативен корпоративен данък
В обхвата на облагане с алтернативни данъци се включват:
1. Данък върху хазартната дейност, като данъчната ставка върху хазартната дейност от:
- тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития е 15 на сто. За същия вид дейност данъкът върху приходите от помощни и спомагателни дейности е 12 на сто.
- лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено е 15 на сто. Данъкът върху приходите от приходите от помощни и спомагателни дейности за същия вид дейност е 12 на сто;
- игри, при които залогът за участие е увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка е 15 на сто, а данъкът върху приходите от приходите от помощни и спомагателни дейности за същия вид дейност е 12 на сто;
Съответно размерите на данъка върху хазартната дейност с хазартни съоръжения се определят, както следва:
а). за хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него - 500 лв. на тримесечие 2. за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 500 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
б). за рулетка в казино за игрална маса - 22 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
в) . за друго игрално съоръжение в казино - 5000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.
За всички останали дейности (с изключение на бюджетните предприятия), лицата се облагат с корпоративен данък, определен по общия ред на закона.

5. Данък върху приходите на бюджетни предприятия.
Данъчната ставки за боджетни предприятия е 3 на сто, а за общините - 2%. Декларирането ще се извършва еднократно с годишна декларация по образец в срок до 31 март на следващата година.

6. Данък върху дейността от опериране на кораби.
При данъка върху дейността от опериране на кораби данъчната ставка е 10 на сто.

Деклариране и внасяне на данъци от юридически лица

1. Деклариране и внасяне на корпоративен данък
Корпоративния данък се декларира в срок до 31 март на следващата година от неговото възникване. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. За да се насърчи подаването на документи по електронен път, законодателят е предвидил преференция. Данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв. Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. С годишната данъчна декларация се подава годишният отчет за дейността. Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:
- не са извършвали дейност през годината;
- не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.
Съгласно § 1, т. 56 от ЗКПО "Годишен отчет за дейността" е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката. В Закона за статистиката е вменено задължение за лицата, които управляват или представляват юридическите лица да представят на Националния статистически институт годишен отчет за дейността, съдържащ статистически справки и счетоводни документи. Данни се предоставят и за клонове, поделения или други структурни звена на юридическите лица.
Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен. Данъчнозадълженото лице може да приспада самостоятелно надвнесен корпоративен данък, без да е необходимо да подава искане за прихващане или възстановяване пред орган по приходите, но все пак, следва да се отчита фактът, че съгласно разпоредбите на ЗКПО, когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че данъчно задълженото лице без основание е приспаднало корпоративен данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви.

2. Деклариране и внасяне на данък при източника
Декларирането на данък при източника се извършва за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът. Лицата, удържали и внесли данъка при източника декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец. Подлежат на деклариране и данъците, удържани при източника върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени в полза на местни юридически лица, които не са търговци. В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода в срок до подаване на искането за издаване на удостоверение за внесен данък при източника върху доходи на чуждестранни юридически лица, но не по-късно от края на месеца, следващ тримесечието, през който доходът е получен. По искане на заинтересованото лице за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където подлежи на внасяне данъкът.
Платците на доходи, удържащи данъка при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи.
Платците на доходи, удържащи данъка при доходи на чуждестранни лица, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи.
Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Надвнесен данък се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът. Следва да се отбележи, че когато данъкът не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените лица за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове и доходи на чуждестранни юридически лица лица от източник в страната.

3. Деклариране и внасяне на данък върху разходите
(от 2013г.) Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице. В сроковете за подаване на ГДД се внася и данъкът върху разходите. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.

Административнонаказателни разпоредби

1. Неподавано на годишен отчет за дейността се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).
2. Отклонение от данъчно облагане - при идентифициране на случай на отклонение от данъчно облагане, посочен в някоя разпоредбите на ЗКПО (например, занижени цени, лихви отклоняващи се от пазарните и т.н.), следва да се преработи данъчната основа, като се заплати дължимия данък ведно с лихвите за забава и просрочие.
3. скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица представляват не само разходи, повлияли на счетоводния финансов резултат, но и всякакви “суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" от § 1 на ДР на ЗКПО”. Санкционира се с увеличение на счетоводния финансов резултат с разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата и имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.

В заключение можем да кажем, че представеното действие на ЗКПО е твърде схематично и условно и далеч не е изчерпателно по отношение разнообразната казуистика на закона, предвидените изключения и взаимосвързаност с други нормативни документи, поради това служи единствено за придобиване на основна представа за действието на корпоративното облагане и далеч не ви освобождава от необходимостта да наемете данъчен консултант или счетоводител, който професионално да се погрижи за правилното отчитане на стопанските операции, които извършвате и точното начисляване на дължимите данъци и задължения към фиска.

Сложните данъчни декларации
Ако капаните за мишки се правеха от съставителите на данъчните декларации...

 

 

 

Настоящата статия е обект на права съгласно Закона за авторското право и сродните му права, с изключение на цитираните нормативни актове. Използването на текста или части от него следва да се извършва с изрично посочване на източника ("Номинал"Еоод или www.smetki.com ), чрез ясно видима хипервръзка, водеща до източника или с писменото съгласие на "Номинал"Еоод. "Номинал" е регистрирана търговска марка.