Счетоводство и данъци

Статии за счетоводство, данъци, осигуряване и законодателство
Accounting-services

Мненията, анализите и текстовете са актуални към датата на публикуването им. Възможно е междувременно да са настъпили последващи промени в Законодателството, които да са направили неактуални части от публикуваните статии.

Откриване на банкова сметка в чужбина от местни юридически лица и еднолични търговци

Определение за местно лице
За целите на Валутния закон местно лице (юридическо или физическо) е резидент на държава, където има център на икономически интереси на територията на държавата – т.е. когато се ангажира за продължителен период от време с икономическа дейност на тази територия.
Деклариране
Откриването на банкова сметка в чужбина от местни юридически лица или еднолични търговци подлежи на статистическо деклариране пред Българска народна банка, като местните юридически лица и еднолични търговци подават декларация пред БНБ в срок до 15 работни дни след откриване на сметката чрез попълване на декларация по образец. В декларацията се посочват данни за лицето - титуляр на сметката, данни за чуждестранното лице, при което е открита сметката и данни за сметката. Местните юридически лица и еднолични търговци уведомяват писмено БНБ при закриване на декларираните банкови сметки в чужбина в срок до 15 работни дни от настъпилата промяна.
Българска народна банка удостоверява декларирането на откриването на банкова сметки в чужбина с подпис и печат върху декларацията. Удостоверяването се извършва само след представяне на изчерпателно и коректно попълнена декларация. При получаване на декларацията по пощата БНБ удостоверява декларирането в срок до 5 работни дни. При констатиране на непълноти или некоректно попълване в представена декларация БНБ дава указания за отстраняването им. Ако декларациите са получени по пощата, БНБ в срок до 5 работни дни дава писмени указания за отстраняване на непълнотите. При получаване на декларация БНБ извършва проверка дали местното юридическо лице или едноличният търговец е подал в срок статистически отчети в БНБ за операциите си и вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица, както и за преките си инвестиции в чужбина, ако е имал такова задължение. При неподадени отчети БНБ дава писмени указания за представянето им.
Важно: Българските търговските банки изпълняват нареждания за преводи по банкови сметки в чужбина на юридически лица или еднолични търговци, само след удостоверяване декларирането пред БНБ на откриването на банковата сметка в чужбина. Декларирането се извършва еднократно и при всеки следващ превод се удостоверява пред обслужващата местна банка с вече заверената от БНБ декларация.
Отчетност
Местните юридически лица или еднолични търговци са длъжни да отчитат със статистически форми пред БНБ операциите и остатъците по откритите банкови сметки в чужбина чрез попълване на статистически форми всяко тримесечие в срок до 15-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие. Отчетите за четвъртото тримесечие на годината се представят на БНБ в срок до 25 януари на годината, следваща отчетната. Отчетите могат да се подават в БНБ лично, чрез упълномощено лице, по факс, по пощата или по електронен път. При получаване на отчетите БНБ извършва проверка за тяхната пълнота и точност. Ако бъдат установени пропуски, БНБ дава указания за тяхното отстраняване.
Откриване на банкови сметки в чужбина от местни физически лица
Откриването на банкова сметка в чужбина от местни физически лица се извършва свободно, като при превод на средства по сметката на стойност равна на или надвишаваща 100 000 лева пред банката - посредник се попълва статистическа форма по образец. Местните физически лица отчитат чрез статистически форми пред БНБ ежегодно, в срок до 31 март на годината, следваща отчетната година, вземанията си от и задълженията си към чуждестранни лица, включително чрез откриване на банкови сметки в чужбина, ако сумата от тези вземания или задължения, включително по откритите в чужбина банкови сметки, надвишава левовата равностойност на 50 000 лв. към 31 декември на предходната календарна година.
Контрол и проверка на информацията
Органите на БНБ могат да упражняват контрол за спазване на изискванията за подаване на декларации и статистически отчети и да проверяват верността на информацията, събрана чрез тях. БНБ може да изисква от всяко местно и чуждестранно лице информация, която е от значение за платежния баланс и международната инвестиционна позиция на на страната. Всяко лице е длъжно да предостави на БНБ необходимата за статистиката на платежния баланс и международната инвестиционна позиция информация при спазване на изискванията за нейното съдържание. Събраната информация от подадените декларации и статистически отчети се
използва от БНБ само за статистически цели. БНБ може да публикува и предоставя на други лица и институции само обобщени данни, които не позволяват идентификацията на лицата, предоставили статистическа информация. За нуждите на анализа дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС получава от БНБ информация, събирана по Валутния закон, съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Санкции
На юридическите лица и едноличните търговци, които извършат нарушение на сроковете и изискванията по Валутния закон за извършване на деклариране и статистическо отчитане пред БНБ на банковите им сметки в чужбина се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лева. В случай на повторно нарушение виновното лице се наказва с имуществена санкция в размер от 4000 до 20 000 лева. На физическо лице, което извърши нарушение на сроковете и изискванията по закона за статистическо отчитане пред БНБ на банковите му сметки в чужбина, се налага глоба в размер от 200 до 1000 лева, ако деянието не съставлява престъпление. При извършване на повторно нарушение глобата е от 500 до 2 500 лева. Предметът на нарушението се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен. Актовете за установяване на нарушенията съставят от оправомощени от управителя на БНБ длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от управителя на БНБ или от оправомощени от него длъжностни лица. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.


Закон за корпоративното подоходно облагане

Накратко, той регламентира дължимите данъци върху Печалбата на юридически лица, социалните разходи предоставени в натура, представителните разходи, разходите свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, дейността на организаторите на хазартни игри, приходите на бюджетните предприятия от стопанска дейност и данъците върху приходите от дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.
Каквито и да са приходите от продажби, всички юридически лица се облагат само с видовете данъци, регламентирани в ЗКПО - основно с корпоративен данък, а за някои видове дейности (като хазартната), поради тяхната специфика - с алтернативен на корпоративния данък, т.е., ако не е предвидено друго, вашето ЕООД не може да бъде обложено по закона, регламентиращ данъците върху доходите на физическите лица, докато обратният случай е напълно възможен. Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда, разбира се, но основно ЗКПО регламентира данъчните ставки, видовете данъци, данъчната основа (сумата която подлежи на облагане), данъчно задължените лица (това, разбира се сте вие), условията и начините за увеличаване и намаляване (предимно увеличаване) на "данъчната основа", признаването от страна на данъчните на извършените разходи и получените приходи, амортизацията (изхабяването) на дълготрайните активи (скъпите неща, които се ползват повече от 1 година и носят ползи/приходи при използването им), сроковете и начините на декларирането на данъците и тяхното плащане и разбира, се административно-наказателните последици, които ще претърпите, ако не спазвате гореизброеното.
Речник:
"Счетоводен финансов резултат" = приходите - разходите.
"Данъчен финансов резултат" = счетоводния финансов резултат, увеличен с непризнатите разходи и намален с непризнатите приходи.
Документална обоснованост
Като част от общите постановки на закона е поставен акцент върху принципа за документална обоснованост. Този принцип означава, че за признаването на една стопанска операция следва тя да бъде надлежно документирана със съответните изискуеми от законодателството документи. Това на практика предопределя и счетоводната отчетност на фирмата ви - липсата на документ за извършен разход означава единствено, че разходът следва да не бъде отчетен или ако е отчетен, то в годишната си декларация следва да увеличите "данъчната основа" с тази сума. Това води след себе си следствието, че печалбата ви в края на годината (приходи - разходи = печалба) ще е по-висока, съответно и данъкът, които ще платите - по-голям. Липсата на документ за получен приход означава, най-просто казано, че ще бъдете санкционирани с данък и лихва или с данък, лихва и глоба. Подходът в уреждането на понятието е напълно прагматичен и насочен към облекчаване на данъчната практика като са предвидени възможности, с които практически да се доказват начислените разходи за данъчни цели. ЗКПО прави допускането, дори при установяване на липсващ реквизит от изискуемите по Закона за счетоводството, разходът да се счита, че е документално обоснован и признат за данъчни цели, при условие че за липсващата информация ДЗЛ разполага с документи, с които тя да бъде надлежно удостоверена. Смисълът на тази разпоредба е да не се формализира данъчната проверка и евентуално да не ви признаят разход, ако да речем, липсва датата на фактурата или ако сумата не е изписана словом. Разбира се, трябва да можете да удостоверите и да докажете липсващото обстоятелство (реквизит). Затова е важно, когато получавате фактури, които плащате в брой или чрез ПОС терминал да се уверите, че към тях са прикрепени и фискалните бонове от касовия апарат. Редовно предоставяйте в счетоводството си и извлеченията от банковите си сметки - освен обичайните плащания в тях се съдържат и много данни за банкови такси и комисионни, които са разход, чрез който намалявате годишната си данъчна основа. Не се задоволявайте само с касов бон, изисквайте и фактура, не приемайте разписки, квитанции и приходни ордери от търговци - те все пак са длъжни да ви издадат фактура. Разбира се, всички тези разходи следва да бъдат свързани с дейността ви, излишно е да изисквате фактура от зеленчуковия магазин на името на фирмата си, когато пазарувате за вкъщи.
Амортизация на дълготрайни (нетекущи, дългосрочни) активи:
ЗКПО регламентира счетоводното и данъчно третиране на амортизирането на дълготрайните материални и нематериални активи на предприятието (ДМА и МНА). Амортизацията представлява процес на постепенно пренасяне на стойността на дълготрайните материални и нематериални активи в себестойността на готовия продукт, т.е. намаляване цената на определен актив поради износване или изхабяване. Терминът има латински произход и означава „умъртвяване“. Моралното изхабяване се дължи на развитието на технологиите и технологичното остаряване, а физическото износване е свързано с елементите на машините, без които те не могат да работят. В практически план това означава, че закупуването на скъп актив не се отчита за разход изцяло, а признаването му за разход се разсрочва във времето, като само част от актива служи за намаляване на счетоводния и данъчен финансов резултат през отчетните периоди (финансови години).
Пример: Ако закупите компютърна конфигурация на стойност 1000 лева, то предприятието няма да отчете разход от 1000 лв., с които да "намали" печалбата си веднага, а разходът ще се разсрочи за 24 месеца, като всеки месец ще отчитате разход от 41,67 лв. до пълното "амортизиране" на актива.
За да бъде отчетен един актив като дълготраен, то той следва да отговаря кумулативно (едновременно) на следните критерии: стойността му да превишава 700 лв., да се ползва за период по-дълъг от 12 месеца и да има реално измерима икономическа полза от използването му. При отсъствие на една от изброените характеристики активът се отчита изцяло за разход и не се разсрочва по реда на разпоредбите на закона. Поради тази причина, например, за актив не се счита скъпа писалка, въпреки че може да струва повече от 700 лв. и да се използва повече от 12 месеца, но за нея не може да се определи реалната икономическа изгода от използването й. ЗКПО регламентира следните категории ДА и данъчно признатите проценти годишна амортизация (амортизационни норми):
1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии - 4%
2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура - 30%
3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти - 10%
4. категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони - 50%
5. категория V - автомобили - 25%
6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение - 100/години на правното ограничение. Годишната норма не може да превишава 33%
7. категория VII - всички останали амортизируеми активи - 15%
Видове данъци, регламентирани в ЗКПО
1. Корпоративен данък
Корпоративният данък е 10% и облага печалбите на данъчнозадължените лица (ДЗЛ). Основният акцент на ЗКПО е поставен върху корпоративния данък. Данъчният финансов резултат (сумата подлежаща на облагане) е функция на счетоводния финансов резултат (приходи - разходи) чрез извършване на данъчно (извънсчетоводно) преобразуване (увеличаване или намаляване на облагаемата сума) в годишната данъчна декларация. В ЗКПО е разяснена методологията на данъчното преобразуване с три основни групи приходи и/или разходи, класифицирани нормативно като:
- данъчни постоянни разлики;
- данъчни временни разлики и
- суми, с които се извършва данъчно преобразуване в хода на определяне на основата за облагане с корпоративен данък.
Когато в ЗКПО е посочено, че:
1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели – счетоводният финансов резултат се увеличава в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;
2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели – счетоводният финансов резултат се намалява в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.
Основни елементи, служещи за преобразуването на финансовия резултат са (без да претендираме за изчерпателност):
Разходи за дарения. На практика не съществува възможност за извършване на данъчно признати разходи за дарения на лица, извън изрично изброените в закона. От една страна разходите за дарения се лимитират общо до 50% от финансовия резултат, а от друга - ако са отчетени разходи за субекти извън посочените, разходите изцяло ще участват при увеличението на финансовия резултат. В обхвата на даренията, разходите за които се признават за данъчни цели се включват и:
- дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в чл. 31, ал. 1 - 4 от ЗКПО лица, установени в или граждани на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Изисква се само дарителят да притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач;
- дарения не само в полза на български училища, а и на училища, в която и да е държава - членка на ЕС, или в друга държава - страна по Споразумението за ЕИП;
- дарения в полза на център „Фонд за асистирана репродукция” и център „Фонд за трансплантация”.
Неизплатените разходи с характер на доходи на местни физически лица.
Предвижда се такива начислени, но неизплатени разходи (с изключение на ЕТ и на трудовите възнаграждения) да не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им начисляване (аналогично на натрупващите се неизползвани отпуски). Мотивът на законодателя е да не бъде намаляван данъчният финансов резултат в случаите, при които физическите лица не са получили възнагражденията си, тъй като до 2007г. начислени, но неизплатени суми по граждански договори например бяха един твърде успешен механизъм за текущо намаляване на дължимия годишен корпоративен данък. Доколкото в ЗДДФЛ подходът за физическите лица е запазен, то за да бъдат коректно облагани и печалбите, и доходите, възприетото третиране в ЗКПО е обосновано със сериозна икономическа логика за универсалност. Необходимо е да се отбележи, че последното важи само за доходи на местни физически лица, доколкото начисляването на доходи на чуждестранни физически лица (респективно данъка при източника) произтича непосредствено от принципа и момента на начисляването.
Слаба капитализация
Накратко, налице е рестрикция на ДЗЛ, които се "декапитализират", т.е "привлеченият капитал" (задължения) надвишава ""собствения капитал (регистрираният капитал + неразпределената печалба - непокритата загуба) в съотношение 3 към 1. Санкцията се състои в непризнаването на разходите за лихви, извършени през финансовата година, като сумата от пасивите на предприятието се изключат финансиранията, кредитите от финансови институции и лихвите по договори за финансов лизинг.
2. Данъци удържани при източника
Данъците, удържани при източника (платеца на дохода) уреждат облагането на изрично посочени в ЗКПО доходи на местни и чуждестранни юридически лица. Това са данъци, които имат "обърнато начисляване", т.е. те се удържат и внасят от платеца на дохода, а не от получателя му. Данъчната ставка за всички видове доходи, облагаеми с данък при източника е 10%, а ставката за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове е 5%. С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на:
-чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
- местни юридически лица, които не са търговци.
Не се облагат с данък при източника дивидентите и ликвидационните дялове, когато са разпределени в полза на:
- местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
- договорен фонд;
- чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
С данък при източника се облагат и следните доходи на чуждестранни юридически лица и чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (т.нар. "офшорни зони"), когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:
1. Доходи от финансови активи и от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
2. Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.
3. Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
4. Авторски и лицензионни възнаграждения.
5. Възнаграждения за технически услуги.
6. Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.
7. Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
8. Доходите от недвижимо имущество или от сделки с недвижимо имущество.
Моментът на плащане на данъка се определя в зависимост от момента на начисляване на доходите, облагаеми с данък при източника.
Речник:
„Дивидент” е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително :
а) доходи от акции;
б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото се лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
„Ликвидационен дял” е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.
„Лихва” е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.
Пример:
След установяване на годишната печалба и заплащането на дължимите данъци на ЕООД (чиито собственик е например руско ООД, наричано ООО -"Общество ограниченной ответственности") собственикът решава (разбира се писмено, чрез акт на едноличния собственик на капитала) да вземе печалбата или част от нея (примерно 10 000 лв.) за себе си, като я разпредели под формата на дивидент. За целта ЕООД изплаща на собственика (ООО) 9 500 лв. и внася 500 лв. данък, като подава съответните декларации, удостоверяващи този факт. В случая, въпреки че ООО е получател на дохода, данъкът се изисква не от него, а от ЕООД - платеца. Разпоредбата е много подобна на постановките, уредени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (и често ЗДДФЛ препраща към ЗКПО), където "платецът" е длъжен да удържи и внесе дължимите данъци от "платеното" на лицето.
Ако собственик на ЕООД-то е юридическо лице от ЕС (например френско дружество с ограничена отговорност -SLR), след представяне на удостоверение от съответната данъчна служба, че SLR е местно за данъчни цели на другата държава членка, то не се удържа данък върху разпределения от ЕООД дивидент в полза на SLR. Ситуацията е типична и този вид облагане се ползва често при получени или предоставениуслуги на чуждестранен контрагент, затова следва да сте твърде внимателни в преценката си какъв ред на облагане да прилагате.
Пример: Българско дружество ЕООД ползва дългосрочно под наем автомобил, предоставен му от Германско ООД (GMbH). ЕООД заплаща месечна наечна цена от 1000 лв., за което получава фактура, но реално заплаща на GMbH 900 лв., а 100лв. удържа и внася в бюджета под формата на данък при източника. В края на годината GMbH следва да получи от НАП удостоверение за платения данък, който да приспадне от дължимите си данъци в Германия. Ако вместо този ред на облагане изплащате цялата сума от 1000 лв., то вие вече сте в нарушение. Разбира се особено внимание следва и да се обърне за наличието на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане между България и съответната държава, като се вземат предвид клаузите и условията му.
3. Данък върху разходите
Обикновено се облагат доходите, но в закона за корпоративното подоходно облагане норманивно са обособени три основни групи разходи върху които се начислява данък:
- Представителните разходи, свързани с дейността. Разходи, представляващи имиджови и съпътстващи разходи, несвързани пряко с дейността на ДЗЛ като подаръци, сувенири, обяди, вечери и др. подобни. Следва да се прави разлика между представителните разходи, облагаеми с данък върху разходите и разходи, представляващи скрито разпределение на печалбата (напр. обеди, вечери, нощувки и подаръци за акционери, съдружници и управители), които се считат за отклонение от данъчно облагане. Също така следва да се разграничават представителните и рекламните разходи, които са признати в пълен размер и не подлежат на облагане. При сувенири и подаръци например, за да се третират те като рекламни материали следва върху тях да присъства фирменият знак, лого или име, както и разходите за тях да не превишават обичайните за дейността подобни разходи.
- Социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Като по-съществени следва да бъдат посочени социалните разходи, които не подлежат на облагане с данък по ЗКПО, а се считат за доход на физическите лица, чието данъчно третиране се регламентира изцяло в ЗДДФЛ. Такива са разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, ваучерите за храна като социален разход в натура.
- Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Данъчната ставка за облагане на разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност е 10%. Данъчният закон не съдържа легална дефиниция относно същността на «управленска дейност». Като критерий за определяне на тази дейност би могло да се ползва качеството на лицата осъществяващи управленска дейност, които използват превозните средства – управител, респективно изпълнителен директор и членове на съответните управителни и контролни органи, административни и контролни звена, несвързани пряко с основната дейност. Основен критерии е и дейността на търговеца и вида на превозното средство. Във всеки случай, ако експлоатацията на превозното средство не е пряко свързано с основната дейност на дружеството то следва всички разходи по поддръжката, ремонта, консумативите и ползването му да се облагат с данък върху разходите.
4. Алтернативен корпоративен данък
В обхвата на облагане с алтернативни данъци се включват:
1. Данък върху хазартната дейност, като данъчната ставка върху хазартната дейност от:
- тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития е 15 на сто. За същия вид дейност данъкът върху приходите от помощни и спомагателни дейности е 12 на сто.
- лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено е 15 на сто. Данъкът върху приходите от приходите от помощни и спомагателни дейности за същия вид дейност е 12 на сто;
- игри, при които залогът за участие е увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка е 15 на сто, а данъкът върху приходите от приходите от помощни и спомагателни дейности за същия вид дейност е 12 на сто;
Съответно размерите на данъка върху хазартната дейност с хазартни съоръжения се определят, както следва:
а). за хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него - 500 лв. на тримесечие 2. за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 500 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
б). за рулетка в казино за игрална маса - 22 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
в) . за друго игрално съоръжение в казино - 5000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.
За всички останали дейности (с изключение на бюджетните предприятия), лицата се облагат с корпоративен данък, определен по общия ред на закона.
5. Данък върху приходите на бюджетни предприятия.
Данъчната ставки за боджетни предприятия е 3 на сто, а за общините - 2%. Декларирането ще се извършва еднократно с годишна декларация по образец в срок до 31 март на следващата година.
6. Данък върху дейността от опериране на кораби.
При данъка върху дейността от опериране на кораби данъчната ставка е 10 на сто.
Деклариране и внасяне на данъци от юридически лица
1. Деклариране и внасяне на корпоративен данък
Корпоративния данък се декларира в срок до 31 март на следващата година от неговото възникване. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. За да се насърчи подаването на документи по електронен път, законодателят е предвидил преференция. Данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв. Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. С годишната данъчна декларация се подава годишният отчет за дейността. Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:
- не са извършвали дейност през годината;
- не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.
Съгласно § 1, т. 56 от ЗКПО "Годишен отчет за дейността" е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката. В Закона за статистиката е вменено задължение за лицата, които управляват или представляват юридическите лица да представят на Националния статистически институт годишен отчет за дейността, съдържащ статистически справки и счетоводни документи. Данни се предоставят и за клонове, поделения или други структурни звена на юридическите лица.
Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен. Данъчнозадълженото лице може да приспада самостоятелно надвнесен корпоративен данък, без да е необходимо да подава искане за прихващане или възстановяване пред орган по приходите, но все пак, следва да се отчита фактът, че съгласно разпоредбите на ЗКПО, когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че данъчно задълженото лице без основание е приспаднало корпоративен данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви.
2. Деклариране и внасяне на данък при източника
Декларирането на данък при източника се извършва за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът. Лицата, удържали и внесли данъка при източника декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец. Подлежат на деклариране и данъците, удържани при източника върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени в полза на местни юридически лица, които не са търговци. В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода в срок до подаване на искането за издаване на удостоверение за внесен данък при източника върху доходи на чуждестранни юридически лица, но не по-късно от края на месеца, следващ тримесечието, през който доходът е получен. По искане на заинтересованото лице за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където подлежи на внасяне данъкът.
Платците на доходи, удържащи данъка при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи.
Платците на доходи, удържащи данъка при доходи на чуждестранни лица, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи.
Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Надвнесен данък се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът. Следва да се отбележи, че когато данъкът не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените лица за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове и доходи на чуждестранни юридически лица лица от източник в страната.
3. Деклариране и внасяне на данък върху разходите
(от 2013г.) Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице. В сроковете за подаване на ГДД се внася и данъкът върху разходите. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.
Административнонаказателни разпоредби
1. Неподавано на годишен отчет за дейността се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).
2. Отклонение от данъчно облагане - при идентифициране на случай на отклонение от данъчно облагане, посочен в някоя разпоредбите на ЗКПО (например, занижени цени, лихви отклоняващи се от пазарните и т.н.), следва да се преработи данъчната основа, като се заплати дължимия данък ведно с лихвите за забава и просрочие.
3. скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица представляват не само разходи, повлияли на счетоводния финансов резултат, но и всякакви “суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" от § 1 на ДР на ЗКПО”. Санкционира се с увеличение на счетоводния финансов резултат с разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата и имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.
В заключение можем да кажем, че представеното действие на ЗКПО е твърде схематично и условно и далеч не е изчерпателно по отношение разнообразната казуистика на закона, предвидените изключения и взаимосвързаност с други нормативни документи, поради това служи единствено за придобиване на основна представа за действието на корпоративното облагане и далеч не ви освобождава от необходимостта да наемете данъчен консултант или счетоводител, който професионално да се погрижи за правилното отчитане на стопанските операции, които извършвате и точното начисляване на дължимите данъци и задължения към фиска.


ЕТ или ЕООД?

Няма да се спираме на другите възможни форми, предвидени в законодателството ни, тъй като тяхното учредяване подлежи на по-специфични правила, които предполагат и специфична необходимост от учредяването им. Доскоро, например, масово се регистрираха ЕООД-та, тъй като, предимно поради непознаване на материята, на едноличния търговец се гледаше с пренебрежение, считаше се, че едва ли не, след като не можете да си позволите един капитал от 5000 лв. то това автоматично ви превръща в ненадежден контрагент. Забравяше се моментът обаче, че от едноличния търговец, ако е неизряден, можеш да вземеш почти всичко, което притежава и като физическо лице, докато от едно ЕООД общо взето ще вземеш това, което му е в баланса.
Сега, с далеч по-достъпната съдебна система, с наличието на частни съдебни изпълнители, а и с минималния капитал от 2 лева за регистрация на дружество нещата като че ли започват да се променят малко или много. Ако вие сте квалифициран специалист - юрист, счетоводител, нотариус, стоматолог, лекар и т..н., то за вас може би по-подходящия вариант, за да работите "занаята" си е регистрацията като "свободна професия", но ако въпросът пред вас е ЕТ или ЕООД, за да вземете все пак рационално и обосновано решение е добре да си отговорите предварително на следните въпроси:
1. Каква точно е дейността, която смятам да извършвам?
2. Какъв годишен доход прогнозирам, че ще получавам?
3. Сам ли ще работя или априори имам съдружници?
4. Какви ще бъдат основните ми клиенти?
5. Работя ли на друго място и възнамерявам ли да го напусна, за да се занимавам изцяло с бизнеса си?
6. Имам ли достатъчно (легални, разбира се) средства, за да стартирам и поддържам известно време бизнеса си?
Въобще,трябва да имате достоверен и реалистичен бизнес план. И всъщност, голяма грешка е да избирате формата изхождайки от идеята да плащате по-малко данъци, а по-скоро трябва да се концентрирате върху осигуряването на приходи, тъй като данъчното законодателство се мени практически всяка година. Отговаряйки си на горните въпроси, вие до голяма степен ще знаете и какви въпроси да задавате на вашите консултанти - юристи, икономисти и др.
От тук нататък трябва да знаете особеностите на двете лица - юридическото (ЕООД) и физическото (ЕТ).
"За" и "Против" ЕООД или ЕТ
Едноличното дружество с ограничена отговорност е вид търговско дружество за извършване на търговски сделки, при което собственикът на капитала носи риска за дейността на дружеството до размера на вноската си в капитала. Капиталът на ЕООД не може да бъде по-малък от 2 лв., като дяловете не могат да бъдат по-малки от 1 лев.
Преди да пристъпите към регистрация на дружество бъдете сигурни, че сумата от разходите по учредяването, започването и поддържането на бизнеса ви преди момента, когато приходите ще надвишават разходите трябва да е най-малкото равна на регистрирания капитал, така че да не се налага да раздавате заеми на собственото си дружество в последствие.
Характерният белег на ЕООД, който го отличава от другите търговски дружества, е ограничената отговорност на собственика - според ТЗ той отговаря за задълженията на дружеството до размера на дяловата си вноска в капитала, което означава от юридическа гледна точка, че дружеството отговаря за своите задължения с имуществото си и кредиторите му не могат да посегнат на личното имущество на собственика. Разбира се, не приемайте това като абсолютна и безусловна презумпция и ако все пак решението за откриване на дружество е то да натрупа пасиви, след което да подхвърлите на кредиторите си (включително например Агенцията за държавни вземания) 2 лева, то помислете пак, тъй като един добър адвокат може да ви изнесе лекция за няколко вида искове, с които да ви гони до дупка. Тук се откроява и първата разлика - дружеството оперира с капитал, а ЕТ - с лични средства
Създаването на ЕООД е функция на юридически състав, състоящ се от съставяне на учредителен акт, набиране на капитал, назначаване на управител и вписване в Търговския регистър. Вписването дружеството в Търговския регистър е предпоставка за възникването му, което иде да покаже, че не бива да получавате фактури, да извършвате разходи или да получавате приходи преди факта на регистрацията. Това не означава, че дружеството не съществува, просто от данъчна гледна точка не можете да документирате сделките си, най-малкото нямате ЕИК по Булстат. При ЕООД едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството.
Запомнете: ЕООД не е по-авторитетната форма на ЕТ! Въпреки, че приликите на пръв поглед са много - управителите-собственици се самоосигуряват, извършват търговски сделки, регистрират се по ДДС, назначават и уволняват служители и т.н., то разликата е огромна - ЕООД е отделно юридическо лице, което почти няма нищо общо със собственика си, докато ЕТ е еквивалентно на физическото лице - собственик.
Това означава, че не можете просто да бръкнете в касата на ЕООД-то и да си приберете парите, за да си купите готварска печка за вкъщи. Имено затова ЕТ плаща 15% данък на края на годината, докато ЕООД плаща 10%. Но ако искате да вземете парите и да си купите готварската печка, то трябва да си разпределите печалбата под формата на дивидент и да платите още 5% данък върху него. Ако не го направите, счетоводителят ви ще изпадне в безумната ситуация да се опита да ви обясни защо например касата ви не може да се води в баланса ви на минус (т.нар. "червена каса"), тъй като физически това е невъзможно на нашата планета. Следователно, втората основна разлика (умишлено не употребяваме "плюс" или "минус", тъй като това е твърде относително) се състои в това, че ЕООД е отделно лице-търговец, докато ЕТ е еднозначен на физическото лице-търговец, т.е. не може хем да имате ограничена отговорност, хем да си управлявате дружеството като ЕТ - или едното или другото! Видно от горното, третата основна разлика, която се откроява е, че ЕТ е, че носи риска от осъществяваната дейност с цялото си имущество, докато собственикът на ЕООД отговаря до размера на вноската си.
Освен това можете да регистрирате само един ЕТ, но безкрай ЕООД.
По отношение на данъците и осигуряването на ЕТ и собственика на ЕООД: Управителят и собственик на ЕООД се осигурява върху избран месечен осигурителен доход и/или по договор за управление според КСО. Но както може би знаете, осигурителни вноски в България се дължат върху положен труд, независимо дали има получено възнаграждение или не. Така че, ако имате договор за управление на дружеството си (а такъв се изисква по смисъла на ТЗ) с посочено възнаграждение и едновременно с това сам работите в дружеството си с личен труд, то НАП може да предяви претенции, че следва да плащате осигуровки и на двете основания, независимо дали имате приходи или не.
Пред ЕТ този избор не стои - търговецът се осигурява само върху избран месечен осигурителен доход. От друга страна обаче, в края на годината ЕТ изравнява осигурителните си вноски като довнася разликата между платените през годината авансови вноски и годишната печалба, като чак след това изчислява и плаща данъка си, докато собственикът на ЕООД не прави подобни счетоводни операции.
От трета страна пък, ако печалбата не превишава минималния осигурителен доход, то ЕТ плаща многократно по-ниски осигурителни вноски. Естествено, ако се осигурявате на максимума, то за вас подобна дилема е несъстоятелна. При солидна печалба, обаче, фактически ЕТ плаща малко или много повече към бюджета, отколкото собственикът на ЕООД. Поради тази причина според някои специалисти времето на ЕТ изтича, дори се очакваха промени в ТЗ в тази насока, макар че такива не се състояха, но човек никога не знае, законите се променят често и може да се окаже, че в даден момент ЕТ ще бъде в по-изгодна позиция. Това в голяма степен зависи и от дейността, която извършвате - ако дейността подлежи на облагане с патентен данък към общината и приходите ви не надвишават 50 000 лв. за последните 12 месеца, в повечето случаи е много по-изгодно да заплатите твърдата сума на патентния данък без да имате повече ангажименти за данъци, отколкото да облагате печалбата си по общия ред, но само ЕТ може да се облага с патентен данък, докато ЕООД се подчинява на правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане.
При превишаване на границата от 50 000 лв. приходи за периода от 12 месеца и двете лица подлежат на регистрация по ДДС, и двете се облагат по нормите на ЗКПО, но регистрацията по ЗДДС на ЕТ се пренася и върху физическото лице, което означава, че дължите ДДС и върху приходите (с изключение на трудови правоотношения) различни от дейността като ЕТ. За собственика на ЕООД това правило не се прилага.Без претенции за изчерпателност ви представихме основните особености на двете най-разпространени правни форми за извършване на стопанска дейност, а за вас остава задачата да вземете управленското решение коя от тях да предпочетете.


Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Рано или късно "опираме" до този закон, все пак зад юридическите лица стоят техните учредители - физически лица, а и в крайна сметка стопанските дейности, които извършваме и труда, който полагаме имат една единствена цел - да увеличат личното ни благосъстояние и богатство. Затова и най-лесният начин на данъчната администрация да открие укрити доходи и неплатени данъци е да провери дали има разлика между разходите на физическите лица и декларираните им доходи, това нерядко води и до откриване на нарушения и в корпоративното облагане. Малко или много всеки от нас, макар и непряко, има отношения с държавния бюджет и познаването на основните постановки на ЗДДФЛ е ако не необходимо, то поне полезно.
Често ЗДДФЛ препраща към нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и към други нормативни актове, но това показва, че познаването на данъчното законодателство и доброто данъчно планиране е комплексно и познаването на част от разпоредбите не винаги е достатъчно. За това и настоящите публикации нямат за цел да заместят професионалистите, които работят с тази материя, а да ви дадат насоки и обща представа от функционирането и прилагането в най-общ смисъл на данъчното облагане в България. Накратко ще се спрем на основните видове доходи и съответното им данъчно третиране. Основен термин, които ще ползваме по-нататък е т.нар. "годишна данъчна основа", което представлява сумата от получените облагаеми (защото има и необлагаеми такива) доходи през годината, намалена със съответните данъчни облекчения, нормативно признати разходи (ако има такива) и други суми, участващи в намалението на сумата от една страна и, от друга, увеличена със съответните суми (ако това се изисква), върху която "годишна данъчна основа" се изчислява и дължимият годишния данък. Всяка данъчна основа се намалява със задължителните осигурителните вноски направени през годината за ваша сметка. Законът определя няколко годишни данъчни основи (от трудови договори, от свободни професии, от дейност като земеделски производител, от дейност като ЕТ, от наеми и прехвърляне на имущество и други) и една обща годишна данъчна основа, която представлява сбор от всички данъчни основи. Ето и основните от тях:
Годишна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения.
Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение заедно с всички други плащания в пари и/или натура от работодателя или за сметка на работодателя, с някои малки и твърде специфични изключения, които не са съществени, като изключим факта, че поради липса на необлагаема годишна данъчна основа поради "плоския данък", в текстовете вместо нея фигурират конкретни суми. След като е определена годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения (получените от работодателя заплати и допълнителни плащания в пари или натура) тя се се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, т.е с осигуровките, които се удържат от възнаграждението ви. Също така годишната данъчна основа на самоосигуряващи се лица , придобили доходи от трудови правоотношения (еднолични търговци, земеделски производители, свободни професии и т.н., които едновременно с това са работили по трудов или приравнен на трудов договор), се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО - т.нар. авансови вноски от самоосигуряващите се лица. Годишната данъчна основа за доходите, придобити като морско лице, е 10 на сто от данъчната основа по трудови правоотношения.
Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност.
Отклонение от принципа на плоския данък е, че полученият доход се намаля с нормативно признати разходи за дейността (разходи, които ви се признават а приори, без да е необходимо да бъдат доказвани документално, но и без да имате право да ползвате по-големи проценти от определените за съответната дейност). Физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон(т.е. лицата, които не са длъжни да водят делата си по търговски начин), могат да намалят облагаемият си доход от стопанска дейност по следния начин:
- 60 % за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
- с 40 % за:
а) доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство(включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство;
б) авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. Във връзка с чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане, когато юридическите лица, независимо дали извършват стопанска дейност, начисляват на чуждестранни юридически лица авторски и лицензионни възнаграждения, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, данъкът, удържан при източника, е окончателен (виж за окончателните данъци в статията за ЗКПО). Размерът на този данък е 10 на сто;
в) доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
- с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Годишната данъчна основа за този вид доходи се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка (например удръжките ви от страна на възложителя по "граждански договор), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице (ако има такива). Обикновено, лицата са затрудени при определяне на дейността и къде точно попада тя. Това е така, защото в текстовете на ЗДДФЛ при определянето на понятието за "доходи от друга стопанска дейност", "упражняване на занаят", "лица, упражняващи свободна професия" и "извънтрудови правоотношения" е визирано условието, лицето да не е регистрирано като едноличен търговец. Това изискване се възприема буквално и ограничително и вместо да пояснява то затруднява прилагането на разпоредбите на закона. Безспорно едноличният търговец не е отделен субект на правото и е необходимо да се разграничи качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот, но такова разграничение е възможно единствено в зависимост от характера на извършваните от него сделки и услуги. Следователно въпрос на преценка е дали едно регистрирано като едноличен търговец физическо лице може да образува данъчна основа по реда на разпорезбите, регламентиращи доходите от друга стопанска дейност, като е напълно допустимо едно физическо лице да декларира доходи в различните приложения на годишната данъчна декларация, включително едновременно и за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и за доходи от друга стопанска дейност.
Годишна данъчна основа за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество
Облагаемият доход от отдадено под наем недвижимо и движимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 % признати разходи. Тези разходи са нормативно определени в закона и не е необходимо да се доказват с документи. Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с евентуалните вноски, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (например здравните вноски, дължими от "безработни" лица или от лица в неплатен отпуск, неосигурени на друго основание).
Годишната данъчна основа от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество, НЕ се намалява с вноските за Държавното обществено осигуряване за сметка на лицето, получило дохода (ако е правило такива през годината), тъй като доходът не е от положен труд и съответно социалноосигурителни вноски не се дължат на това основание.
Получените през годината доходи от наем се декларират в годишната данъчна декларация и приложението за доходи от наем към нея. Декларацията се подава в срок до 30 април в годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Авансово облагане: Лицето, придобило доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължи авансово данък върху разликата между облагаемият доход от наеми (доходът, намален с 10% признати разходи) и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. Авансовият данък е в размер 10 на сто.
НОВО: От 01.01.2011г. е въведено изискването облагането на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне на права или имущество в полза на местно физическо лице да се извършва от платеца на дохода (наемателя), когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице (например адвокат, нотариус, лекар, стоматолог, друг медицински специалист, одитор, земеделски производител или друго самоосигуряващо се лице, което наема недвижим имот от местно физическо лице). Наемателят удържа от наемодателя и внася в бюджета 10% от сумата на платения наем, намалена единствено с 10 % нормативно признати разходи. Удържаният данък се документира от наемателя със "Сметка за изплатени суми" и "служебна бележка" по образец, които се предоставят на наемодателя, придобил дохода. Данъкът се внася да 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на наема и удържане на данъка. Прилаганото досега авансово облагане се отнася до случаите, когато наемателят е друго местно физическо лице и не е самоосигуряващо се. В този случай наемодателят е длъжен да издаде документ, удостоверяващ получения наем, като санкциите за неспазването на това задължение са от 100 до 500 лв. за всеки неиздаден документ. При повторно нарушение санкцията е в двоен размер.
Когато платецът на дохода (наемателят) не е задължен да удържа и внася данък, то данъкът се внася от лицето, придобило дохода (наемодателя), до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
Особени случаи - Рентните доходи от земеделска земя се изключват от сумата, подлежаща на облагане с данък върху общия доход. Съгласно ЗДДФЛ не се облагат с данък доходите на физическите лица, получени от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя. Въпреки това тези доходи следва да се декларират в годишната данъчна декларация на физическото лице.
Годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество.
Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество е облагаемият доход от прехвърляне на права и имущество, придобит през данъчната година. Облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване (покупната цена увеличена със всички документално доказани разходи по придобиването на на имуществото) се намалява с 10 % признати разходи. Облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна на:
1. пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;
2. произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута, е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба или, съответно загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена (средноаритметичната), определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.? Освободени са от облагане са лихвите и отстъпките от български облигации, както и подобни облигации от държава-членка на ЕС.
Годишна данъчна основа за доходи от други източници.
С разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ законът не посочва източниците на доходи, подлежащи на облагане по този закон, като е възприет принципа на изключението. Ръководейки се от този принцип, като облагаеми могат да се приемат и доходите от:
- един недвижим жилищен имот, когато е държан по-малко от 3 години;
- до два недвижими имота, които са държани по-малко от 5 години, както и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от пет години;
- пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиване и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година;
- движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците;
- обезщетения за пропуснати ползи, като сумите трябва поне да покрият надеждно оценената стойност на евентуалните загуби.
- парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;
- лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг (като доход се считат всички приходи от лихви по всякакви вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата, с изключение на лихвите по съдебно присъдени вземания, лихвите по депозити в банки, които не са установени на територията на ЕС, както и премиите от бонове и облигации, с изключение на лихвите и отстъпките от български облигации и подобни облигации от страна от ЕС);
- производствени дивиденти от кооперации;
- упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;
- всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.
Данъчно облагане на дивидентите получени от физически лица според разпоредбите на ЗДДФЛ
Отделно внимание обръщаме на третирането на получените дивиденти от физически лица - съдружници, акционери или собственици в търговски дружества. Съгласно чл. 38 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти в полза на:
1. местно или чуждестранно физическо лице от източник в България;
2. местно физическо лице от източник в чужбина.
Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутната сума на начислените разходи. ЗДДФЛ определя данъка в размер 5 на сто. Когато доходите от дивиденти са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода, от вземането на решение за разпределяне на дивидентите или от начисляването на разходите при скрито разпределение на печалбата. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Надвнесен данък или недължимо платени суми за данъци за посочените доходи, придобити от чуждестранни физически лица, се възстановяват от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът за дохода на лицето.
Обща годишна данъчна основа
И така, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи, изброени по-горе и намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения, които са:
Данъчни облекчения
Плоският данък в чист вид не предвижда данъчни преферетции, но в това отношение, нашият закон предвижда определени облекчения:
1. Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност. Поради липсата на необлагаем минимум, облекчението е в абсолютна сума - сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Що се отнася до месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, тя се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
2. Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане. Общият размер на направените лични вноски за допълнително доброволно осигуряване, които се приспадат е до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и от месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения.
3. Данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране.
4. Данъчно облекчение за дарения. Процентите с който се намалява сумата от годишните данъчни основи с направените през годината дарения са кокто следва:
- до 5% за здравни и лечебни заведения и институции и институции за социални услуги, Агенцията за социално подпомагане и др.;
- до 50% за Център "Фонд за лечение на деца", Център "Фонд за асистирана репродукция" и/или Център "Фонд за трансплантация".
- до15% за дарение за култулата.
От 1.01.2010 г. данъчно облекчение за дарения се ползва и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
5. Данъчно облекчение - за млади семейства. Съгласно този член, сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит, когато са налице следните условия:
- договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
- данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит;
- ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
Когато размерът на ипотечния кредит е по-голям от 100 000 лв., данъчното облекчение може да се ползва за направени през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата. Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи и при условие, че данъчно задълженото лице представи писмена декларация от съпруга/та, че няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.
Разгледаните обстоятелства и условия се декларират от лицето в годишната данъчна декларация.
Определяне размера на данъка
Размерът на данъка се определя, като общата годишна данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От определения данък се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година, ако са правени такива вноски.
Деклариране на получени или предоставени небанкови заеми
Нова промяна в разпоредбите на ЗДДФЛ е задължението за деклариране на получените или предоставените небанкови заеми, според която от 01.01.2010 г. местните физически лица следва да декларират в годишната данъчна декларация предоставените/получените парични заеми. Годишна данъчна декларация са задължени да подават и местни физически лица, които имат непогасена част/остатъци по предоставени или получени парични заеми.Не подлежат на деклариране получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, получили лиценз или разрешение за осъществяване на дейност в страната. Следователно не следва да се декларират единствено получените банковите заеми от посочените институции. Неспазването на тази разпоредба е съпроводено с данъчна санкция - глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. При повторно нарушение глобата е в размер 15 на сто от недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.
ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ ОТ ДЕЙНОСТ КАТО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ
Облагаем доход
Облагаемият доход от стопанска дейност на ЕТ се формира по реда на ЗКПО за определяне на данъчната печалба, включващ и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на ЕТ без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Независимо че едноличният търговец по Търговския закон има статут на физическо лице, определя облагаемия си доход чрез данъчно преобразуване (увеличения и намаления на годишния финансов резултат за данъчни цели) по реда на ЗКПО като юридическите лица, той е данъчен субект по ЗДДФЛ.
От това следва:
- прилагане на пропорционална данъчна ставка 15 % върху облагаемия доход, а не 10 % ставка за другите физически и юридически лица (поради включването и на данъка върху дивидентите аналогичен при дружествата, тъй като печалбата на ЕТ директно се включва в имуществото на физическото лице, без разпределение и дължими данъци);
- деклариране на данъчното задължение с годишна данъчна декларация по образец за физическите лица, като я подава до 30 април на следващата година;
- внасяне на дължимия данък в същия срок (30 април на следващата година);
- прилагане на процедурите, с известни изключения, разработени за физическите лица.
В облагаемия доход не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности:
- които се облагат с алтернативни данъци по ЗКПО;
- които се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.
Използване на лично имущество на физическото лицеза дейност като едноличен търговец
Разпоредбата на чл. 27 от ЗДДФЛ дава възможност едноличният търговец да ползва лично имущество на собственика за дейността на предприятието. Физическото лице - собственик на предприятието на ЕТ, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:
- не са в режим на съсобственост, или
- са част от съпружеска имуществена общност.
Вещите следва да се заведат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаните им цени на придобиване. Когато вещите са част от съпружеска имуществена общност другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец. Ако впоследствие вещи бъдат изключени от имуществото на едноличния търговец и преминат към физическото лице - собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице - собственик на ЕТ, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, т.е. облагаемият доход от обратното придобиване на вещта се определя като разлика между:
- пазарната цена и данъчната стойност - за данъчни амортизируеми активи по ЗКПО;
- пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване за всички други вещи.
Данъчните временни разлики по смисъла на ЗКПО, които са свързани с вещта не се признават за данъчни цели към момента на продажбата и през следващите години. Пазарната цена се приема за цена на придобиване при последваща продажба или замяна на вещта от физическото лице-собственик. Както е указано по-горе, в обхвата на облагаемия доход на ЕТ се включва "и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаването от търговския регистър". По смисъла на Търговския закон предприятието на едноличния търговец като "съвкупност от права, задължения и фактически отношения" може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка. Доходът от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриран в РБългария, е доход от източник в страната, без значение дали прехвърлителят е местно лице или не. При прехвърляне на предприятие на едноличен търговец са възможни два варианта:
- прекратяване на търговската дейност, поради което следва да подаде заявление за заличаване от търговския регистър, или
- след прехвърлянето едноличният търговец не е прекратил търговската си дейност, поради което не е необходимо заличаване от търговския регистър.
В съответствие с разпоредбата на се разбира, че следва да се включи и финансовият резултат (печалбата или загубата), реализиран при осъществена сделка за прехвърляне на предприятие на едноличния търговец без заличаването му от търговския регистър. В този случай се приема, че след прехвърляне на предприятието, физическото лице - едноличен търговец не е преустановило дейността си. В случая за данъчни цели сделката се разглежда като сделка, от стопанска дейност, която следва да се отрази в счетоводната отчетност на едноличния търговец.
Пример:
ЕТ "Иван Иванов" извършва продажба на предприятието си за сумата от 100 000 лв. По счетоводни данни балансовата стойност на активите е 50 000 лв., а на пасивите - 20 000 лв. Облагаемият доход ще се изчисли по следния начин:
Продажна цена - 100 000 лв.
Собствен капитал - 30 000 лв. (50 000 - 20 000)
Облагаем доход - 70 000 лв. (100 000 - 30 000)
Облагаемият доход, а така също и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, като в конкретния случай е от значение след прехвърлянето на едноличния търговец дали има заличаване от търговския регистър или не. В случай че няма заличаване на едноличния търговец доходът от прехвърлянето се приема като такъв от стопанска дейност на търговеца и се облага по общия ред. Ако едноличният търговец е заличен от търговския регистър, доходът от прехвърляне на предприятието се третира като доход от прехвърляне на права или имущество (виж първата част на статията).
Годишна данъчна основа
Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя като изходна база е формираната печалба по реда на ЗКПО, включваща и финансовия резултат при евентуално прехвърляне на предприятието на ЕТ без заличаване от ТР, Към годишната данъчна основа се включват и счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) от дейността като регистриран земеделски или тютюнопроизводител. Към нея се включва и превишението над двукратния размер, посочен в нормативен акт, на дневните командировъчни пари на собственика на предприятието на едноличния търговец. Съгласно Наредбата за командировките в страната дневните командировъчни пари са: 20 лева на ден, когато командированият преспива на мястото, където е командирован; 10 лева на ден, когато е без нощуване. В зависимост от хипотезите, превишението над 40 лв. съответно 20 лв. ще представлява облагаем доход и ще подлежи на облагане.
Облагаемият доход за данъчната година се намалява с:
- вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. Така определената вече данъчна основа се намалява с данъчните облекчения, посочени в закона, а именно:
- направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа;
- разликата между 7920 лв. и размера на ползваното облекчение по чл. 18, ал. 1 (за лица с намалена работоспособност), включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението, за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на
компетентен орган;
- разликата между направените през годината осигурителни вноски за откупуване на трудов стаж при учащи и при пенсиониране и размера на внесените през годината за сметка на лицето осигурителни вноски.
Облагане на доходите от патентна дейност по общия ред
Патентният данък, с който се облагат физически лица и еднолични търговци за извършваните от тях патентни дейности е местен данък и постъпва в общинските бюджети.
Когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, доходите на физическите лица, включително едноличните търговци, за текущата година се облагат по общия ред на закона (например при превишаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС). В тези случаи от данъка върху общата годишна данъчна основа или от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност на едноличния търговец се приспада:
- дължимият патентен данък по реда на ЗМДТ;
- внесеният патентен данък, когато до датата на подаване на декларацията за отпадане основанията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ лицето е внесло за текущата данъчна година патентен данък в по-висок размер от дължимия. Размерът на патентния данък се удостоверява като към годишната данъчна декларация се прилага документ, издаден от компетентната община или копие от документите, удостоверяващи внесения данък. Когато в рамките на една данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), то се облага по общия ред на ЗДДФЛ, без да има право през съответната година да се върне към облагането с патентен данък.
Определяне размера на данъка
С въвеждането на единна пропорционална ставка от 10 на сто, отпада режима на прогресивно подоходното облагане на физическите лица. Едновременно с това е определена ставка от 15 на сто за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. По-високият размер на ставката за тези доходи се обяснява, че едноличният търговец не разпределя дивидент, както е при юридическите лица, облагаем с 5 на сто данък. В тази връзка с цел постигане на равнопоставеност при данъчното облагане на доходите на едноличния търговец и доходите от участие в търговски дружества на съдружници/акционери, е определена ставка за облагане на дохода на едноличния търговец близка до ефективната ставка на съдружниците/акционерите. При тази ситуация за едноличния търговец се запазва и ставката от 15 на сто за авансовите вноски. Съгласно разпоредбата на ЗДДФЛ размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа се умножи по данъчната ставка 15 на сто.
Пример:
ЕТ "Иван Иванов" е реализирал облагаем доход 10 000 лв., като за своя сметка е направил през годината задължителните социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски - 1200 лв.
Годишна данъчна основа е 8800 (10 000 - 1200) лв., която се намалява с направените през годината лични вноски за:
- допълнително доброволно осигуряване - 500 лв.
- вноски за застраховки "Живот" - 300 лв.
Годишна данъчна основа след намаленията - 8000 лв.
Размерът на данъка ще бъде 1200 лв. (8000 х 15%)
От така определения данък се приспада авансово удържан и/или внесен през данъчната година данък, ако е следвало лицето да внася авансови вноски (примерно 500 лв.) или остатъкът за довнасяне е 700 лв. (1200 -500).
В случаите на надвнесен данък за данъчната година върху годишната данъчна основа, този данък може да се приспада от следващите авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличния търговец. Но ако се установи, че едноличният търговец без основание приспада данък, за невнесените авансови вноски и годишни вноски се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
Задължение за подаване на годишна данъчна декларация
Едноличните търговци подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа. Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително еднолични търговци, декларират с годишната данъчна декларация дължимите и внесени данъци върху разходите по реда на ЗКПО. Данъчнъчно задължените лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността. Годишен отчет за дейността не подават лицата, за които са изпълнени едновременно следните условия:
- не са извършвали дейност през данъчната година;
- не са отчели за данъчната година приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство.
Лице, което не изпълни задължението си за представяне на годишен отчет за дейността или не го представи в срок, се наказва с глоба или имуществена санкция до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а при повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в двоен размер. Данъчната декларация се подава до 30 април на следващата година, като срокът за внасяне на дължимия за годината данък също е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на едноличния търговец (а не по мястото на регистрация или извършване на дейността). Едноличните търговци, извършващи дейности, които подлежат на облагане с алтернативен данък по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, се облагат по условията и по реда на ЗКПО. За целите на данъчното облагане данъчно задължените лица, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за определените в закона дейности:
- организаторите на различни видове хазартни игри;
- бюджетните предприятия, извършващи стопанска дейност;
- лицата, извършващи морско търговско корабоплаване.
Задължения и срокове за подаване на данъчни декларации за алтернативни данъци, дължими от еднолични търговци са посочени в Част Пета - "Алтернативни данъци" на ЗКПО.
За всички останали дейности едноличните търговци се облагат по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физически лица.
Авансово облагане на ЕТ
Съгласно разпоредбите на чл. 83 от ЗКПО авансовите вноски биват месечни или тримесечни. Месечни авансови вноски правят тези лица, които са приключили предходната година с печалба.Авансови вноски не правят:
1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лв.;
2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.
Тримесечни авансови вноски дължат лицата, които:
- са приключили предходната година със загуба или нула;
- са новообразувани през данъчната година;
- през предходната година не са били задължени да определят облагаем доход (например подлежали са на облагане с патентен данък);
- в началото на годината са отговаряли на условията за облагане с патентен данък, но през течение на годината оборотът им е надвишил 50 хил. лв. и са преминали към облагане по общия ред.
В заключение можем да кажем, че макар материята на облагането на физическите лица да изглеждаше сложна и неразбираема в началото вие вече знаете далеч повече, което ще ви помогне по-добре да планирате бъдещата си дейност и да сте наясно с данъците, които ще плащате. Разбира се, управлението на фирмата ви си е изцяло ваша отговорност, но запознаването с принципите на данъчното облагане не ви освобождава от задължението да наемете най-добрите специалисти, които можете да си позволите в тази материя, за да се концентрирате изцяло върху това, в което сте най-добри - вашата дейност и да се доверите на хората които са най-добри в данъчното и счетоводно законодателство.


Осигуряване на самоосигуряващите се лица

Управителите, собствениците на търговски дружества и едноличните търговци се осигуряват съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Посочената група лица спадат към т.нар. „самоосигуряващи се лица” по смисъла на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Това означава, че те са длъжни да внасят осигурителните вноски (за ДОО, ДЗПО и ЗО) в пълен размер, изцяло за своя сметка.
Самоосигуряващите се внасят месечни осигурителни вноски върху избран доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година – за 2011 г. той е 420 лв.
Лицата могат доброволно да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Размерът на осигурителните вноски е изцяло за сметка на самоосигуряващите се лица, както следва:
Осигурителният доход може да варира от минималния размер – 420 лв. до максималния осигурителен праг - 2000 лв. Минималният осигурителен доход и максималният осигурителен праг се определят всяка година със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. През 2011 г. за пръв път се въвежда диференциран минимален осигурителен праг за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността от предходната година както следва:
- при доход до 5400 лв. - 420 лв.;
- при доход от 5401 лв. до 6500 лв. - 450 лв.;
- при доход от 6501 лв. до 7500 лв. - 500 лв.;
- при доход над 7500 лв. - 550 лв.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 и 2011 г. е 420 лв.
В облагаемите доходи на самоосигуряващите се не се включват доходите по
граждански правоотношения, получени извън дейността, за която са регистрирани, не се включват авторските възнаграждения и всички останали облагаеми доходи, които са декларирани в данъчната декларация, но не са получени в резултат от упражняване на дейността им като самоосигуряващи се. За 2011 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители е 240 лв.
Общият размер на социално-осигурителната тежест е 21,3 на сто върху осигурителния доход и се разпределят, както следва по фондове:
за фонд "Пенсии":
- 17,8% - за лицата, родени преди 01.01.1960 г.;
- 12,8% - за лицата, родени след 31.12.1959 г.
за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3,5 на сто;
за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - 5 на сто.
Освен вноските за социално осигуряване всички лица дължат и 8% здравноосигурителна вноска съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
При положение, че съдружниците в търговските дружества не упражняват трудова дейност в тях, а получават само дивидент, който не подлежи на облагане по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не следва да внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.
Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени само ако са внесли осигурителни вноски върху определения за годината за тях минимален месечен осигурителен доход.
Пример: Самоосигуряващо се лице внася осигурителни вноски върху доход от 420 лв., но определеният за него осигурителен доход следва да бъде 450 лв. В такъв случай се счита, че той не е внесъл осигурителните си вноски в дължимия размер и не се е осигурявал. Самоосигуряващите се, осигурени и за общо заболяване и майчинство, трябва да имат предвид, че когато са внесли осигурителните вноски след 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, се счита че са се осигурили върху минималния осигурителен доход, независимо от сумата на платените осигуровки. Това, в последствие може да окаже влияние и върху размера на обезщетнието, което те биха получили при временна неработоспособност (болничен, бременност и раждане и др.).
Върху дохода, върху който се внасят осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, се внасят и вноските за здравно осигуряване.
ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ
Внасянето на осигурителни вноски е обвързано с полагането на личен труд или упражняването на някаква дейност. При положение, че регистрираният като едноличен търговец не упражнява трудова дейност и не полага личен труд в предприятието или е възложил управлението на фирмата на друго лице, не следва да внася осигурителни вноски като едноличен търговец, тъй като не сключва сделки като собственик и не управлява фирмата.
При всеки друг вариант ЕТ следва да се осигурява съграсно разпоредбите на КСО касаещи самоосигуряващите се лица - върху избран доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (за 2011 г. той е 420 лв.) и не по-висок от максималния осигурителен праг (за 2011г. - 2000 лв.
При определяне на осигурителния доход за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност се взема предвид облагаемият доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски и без да се намаляват с размера на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
ОСИГУРЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ, СЪДРУЖНИЦИТЕ И УПРАВИТЕЛИТЕ НА ДРУЖЕСТВА
Общият ред на осигуряване на самоосигуряващите се лица се отнася и до собствениците, съдружниците и управителите на търговските дружества, но поради спецификата на управление на едноличните дружества (ЕООД), съществуват разнообразни варианти, всеки от които представлява отделен осигурителен казус:
УПРАВИТЕЛ – СОБСТВЕНИК НА ДРУЖЕСТВО
Собствениците на търговски дружества, вписани в Търговския регистър като управители, които за дейността по управление на дружествата имат определено възнаграждение, се осигуряват по реда, определен за управители на търговски дружества от Кодекса за социално осигуряване – върху определеното възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Възнаграждението може да бъде определено в договора, в учредителния акт или по друг начин. Осигурителните вноски се дължат при изплащане на възнаграждението, като от 1 януари 2007 г. осигурителни вноски се дължат и в случаите, при които възнагражденията на лицата са начислени, но не са изплатени, а от 1 януари 2010 г. осигурителни вноски се дължат и когато възнагражденията дори не са начислени. За целите на държавното обществено осигуряване неначислени са възнагражденията, които са определени по основание и размер (например в договор за управление, обявен в Търговския регистър при регистрацията на дружеството). В случаите, при които определените възнаграждения не са начислени или са начислени, но не са изплатени, осигурителните вноски се внасят върху дължимото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Дължимите осигурителни вноски са за четирите фонда на държавното обществено осигуряване, а за лицата, родени след 31.12.1959 г., се внасят и вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
СОБСТВЕНИК – УПРАВИТЕЛ И РАБОТНИК
В същия ред на мисли относно „неначислените” но дължими осигурителни вноски, собствениците на търговски дружества, които извършват дейността по управление на дружеството без възнаграждение, подлежат на осигуряване по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Следва обаче да се има предвид, че за трудова дейност се приема ВСЯКО действие на собственика на ЕООД по повод функционирането на дружеството, което не е свързано пряко с управлението. Това означава, че ако собственикът на ЕООД освен управлението на дружеството (подписване на договори и финансови отчети например) извършва и дейност несвързана с управлението на дружеството (продава стоките в магазина), то той подлежи на осигуряване и на двете основания – и като управител и като съдружник полагащ личен труд, макар и да не е „начислил” възнаграждението си за управление. Доколко това е икономически оправдано е въпрос на много професионални спорове, особено след приетите промени в Търговския закон, разрешаващи регистрирането на дружество с 2 лв. капитал имащи за цел „улесняването на започването на бизнес”, но безспорно е, че при вариант „малък бизнес” от гледна точка на осигуряването "по-сигурна" е фирмата на едноличния търговец. Тъй като няма съдружници ЕТ се осигурява единствено като самоосигуряващо се лице. В крайна сметка може би това е била и идеята на законодателя – по-малко ограничено отговорни дружества и повече неограничено отговорни физически лица?
Собствениците на търговски дружества, които извършват трудова дейност в дружеството си, но същевременно упражняват и друга дейност, която е основание за осигуряване, при определяне на месечния си осигурителен доход трябва да имат предвид разпоредбата на КСО съгласно която лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, плащат осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
НЕРАБОТЕЩ СОБСТВЕНИК
В този случай лицето в качеството си на едноличен собственик на капитала на търговското дружество не подлежи на социално и здравно осигуряване. Трябва да се има предвид обаче, че по смисъла на Кодекса за социално осигуряване упражняването на трудова дейност от собственика включва всяко негово действие (а понякога и въздържане от действие), включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. Когато дружеството има дейност, едноличният собственик на капитала не подлежи на осигуряване при наличие на следните условия:
1. лицето не участва с личен труд в дружеството;
2 собственикът на дружеството е сключил договор и е упълномощил друго лице да управлява дружеството по реда, определен в Търговския закон.
Във връзка с редуциране на осигурителната тежест често се търсят всевъзможни варианти за намаляне на осигурителния доход, като се често се тълкуват нормативните разпоредби изолирано или извън "контекста". За добро или зло разпоредбите следва да се разглеждат взаимосвързано и във връзка с други нормативни актове. В този аспект, сме се постарали да дадем отговор на някои от най-често задаваните към нас въпроси:
Може ли собственик да назначи друго лице за управител на дружеството?
Да, на основание чл. 147 от Търговския закон, едноличният собственик на капитала на търговско дружество може да определи друго лице да управлява дружеството. Вписването в търговския регистър на друго лице за управител освобождава собственика от дейността по управлението. Назначеният управител има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Според чл. 21 от Търговския закон прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение, като отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Не е поставено изискване по отношение на формата на договора, което значи, че той може да бъде сключен както по Кодекса на труда (трудов договор), така и за работа без трудови правоотношения (т.нар. "договор за управление и контрол").
Когато търговският управител изпълнява своите задължения по трудово правоотношение, отношенията му със собственика на дружеството се уреждат съобразно разпоредбите на Кодекса на труда.
Управляващият търговското дружество може да изпълнява своите задължения и по договор за управление без трудово правоотношение. В този случай държавното обществено осигуряване се провежда по реда, определен за управители на търговски дружества в КСО.
Сключването на договор за управление с друго лице и вписването му в търговския регистър като управител на дружеството обаче не освобождава собственика на дружеството от задължение за осигуряване при положение, че упражнява лична трудова дейност в дружеството. За извършваната дейност в дружеството собственикът трябва да се осигурява по вече описания ред, определен за самоосигуряващите се лица.
Може ли управителят на ЕООД да сключи сам договор със себе си?
Да, управлението на търговските дружества се осъществява съобразно разпоредбите на Търговския закон. Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Той решава въпросите от компетентността на общото събрание. Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. Управителят на едноличното търговско дружество задължително се вписва в търговския регистър. Въз основа на сключен договор с дружеството (договор за управление), собственикът упражнява дейността по управлението на дружеството. Той е управител на дружеството и само по силата на съдебното решение.
Може ли управителят на ЕООД да сключи трудов договор със себе си?
Не! Често (а и напълно основателно от финансова гледна точка) собствениците-управители на ЕООД считат, че по-изгодно е да упражняват дейността си по силата на сключен трудов договор със собственото си дружество (осигурявайки се върху минималната работна заплата на 2 или 4 часа дневно), отколкото върху почти двойно по-високия осигурителен доход за самоосигуряващите се лица или още по-високата база определена по основната икономическа дейност на дружеството за ръководни служители. Чисто математически това е така, но за съжаление договор за управление със собственика на дружеството НЕ може да бъде сключен по реда на Кодекса на труда и това се потвърждава и от съдебната практика. Основните доводи са, че трудовият договор изисква определена субординация, контрол и санкции за неспазване на трудовата дисциплина, което е невъзможно ако двете страни по договора се представляват от едно и също лице.
Както видяхте, материята на социалното осигуряване е достатъчно сложна и обемна, за да може да бъде обяснена накратко. Осигуряването е обект на няколко закона, кодекса и наредби, които не само препращат едни към други, но и понякога ви се струва, че си противоречат. За да се ориентирате в разпоредбите са ви необходими не само добро познаване на нормативната уредба, но и да обърнете внимание на съдебната практика, наложилите се процедури и множество тълкувания и анализи. Още с избора на правна форма за осъществяване на икономическа дейност вие до голяма степен предопределяте и задълженията си в последствие. Затова, още в етапа на съставяне на вашия бизнес план ви препоръчваме да се обърнете към специалисти в материята на данъците, счетоводството и осигуряването.


Доходи от наеми

Доходите на физическите лица от отдаване под наем на имущество се регламентират от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
ЗДДФЛ не дели лицата на българи и чужденци, а на местни и чуждестранни, като всяка група има своите особености във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона и задълженията си към държавата.
Определяне дали едно лице е местно и чуждестранно:
По смисъла на ЗДДФЛ местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата:
• които имат постоянен адрес в България, или
•. които пребивават на територията на България повече от 183 дни (повече от половин година) през всеки 12-месечен период, или
• които са изпратени в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на техните семейства, или
• чиито център на жизнени интереси се намира в България.
Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността на лицето, мястото, от което то осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, мястото, от което управлява собствеността си, както и други косвени факти.
Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Чуждестранните физически лица се определят по метода на изключването, т.е. чуждестранни лица са тези, които не могат да се определят като местни. Данъчно облагане на местните физически лица
Местните физически лица, които получават доходи от наем подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ, като облагаемият доход (доходът върху който се дължат данъци) от отдадено под наем недвижимо и движимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто нормативно признати разходи. Тези разходи са нормативно определени в закона и не е необходимо да се доказват с документи. По голяма сума от нормативно определените разходи също не се допуска.
Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно
предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход, придобит през годината, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави през годината за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (напр. Здравноосигурителни вноски от безработни лица). Получените през годината доходи от наем се декларират в годишната данъчна декларация съответното приложение за доходи от наем към нея. Декларацията се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода
Лице, придобило доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължи авансово данък върху разликата между облагаемият доход и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка.
В сила от 01.01.2011 г. съгласно приетите изменения в ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му, а когато платецът на дохода е физическо лице – тогава наемодателят ще има отново задължението да определя и внася сам авансовия си данък. Определянето и удържането на авансовия данък от платеца на дохода - предприятие или самоосигуряващо се лице, следва да се извършва във всички случаи на изплащане на доходи от наем, без значение размера на дохода и начина на плащане на дохода, като освен това платецът е длъжен да издаде и предостави на лицето за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които получателятследва да приложи към годишната си данъчна декларация. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто, без да се приспадат осигурителни вноски, направени във връзка с дохода.
Когато данъкът се удържа от платеца на дохода, се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан, а когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
В Указание № УК-2 23.03.2011 г. на МФ относно данъчното облагане на доходите от наеми са дадени следните примери:
Пример 1
Самоосигуряващо се лице - наемател на 15-ти февруари 2011 г. плаща наем за месец
февруари за помещение, използвано за офис, на друго самоосигуряващо се лице-наемодател в размер на 1000 лв. Наемателят трябва да изчисли и удържи авансовия данък, който е в размер на 10 на сто от облагаемия доход. Облагаемият доход в случая се изчислява в размер на 900 лв. Определеният от тази сума данък е 90 лв. (900 лв. облагаем доход х 10% данъчна ставка). Следователно, самоосигуряващото се лице - платец на дохода от наем ще изплати на другото самоосигуряващо се лице - наемодател 910 лв. като удържи от общата стойност на договорения наем (1000 лв.) 90 лв. данък. Обръщаме внимание, че за доходите от наем обстоятелството, че лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се не е от значение при авансовото облагане на дохода. За изплатения доход и удържания данък платецът издава сметка за изплатени суми и служебна бележка, която предоставя на получателя на дохода. Срокът за внасяне на данъка е до 10-ти март 2011 г. (до 10-то число на месеца, следващ месеца през който данъкът е удържан). Данъкът се внася по сметка на компетентната ТД на НАП на наемателя (платеца на дохода). В платежното нареждане за превод на данъка следва да се посочи месеца, през който е възникнало задължението за определяне и удържане на
данъка, а не периода за който се дължи този наем. В конкретния пример тези периоди
съвпадат и следва да се посочи 01.02.2011 - 28.02.2011. Ако обаче на 15-ти февруари се плаща наем за периода 01.01.2011 - 31.03.2011, то в платежното нареждане отново следва да се посочи 01.02.2011 - 28.02.2011, а не тримесечието, за което се дължи наема.
Пример 2
Физическо лице - наемател на 15-ти февруари 2011 г. плаща наем за месец февруари за помещение на друго физическо лице - наемодател в размер на 1000 лв. Наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице. Следователно, лицето, придобило дохода (наемодателят) следва само да определи и внесе авансовия данък. Наемателят плаща 1000 лв., при което наемодателят му издава документ по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ (документ с реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството). Авансовият данък за дохода в размер 90 лв. (ако лицето не дължи здравноосигурителни вноски във връзка с получения наем) трябва да се внесе до 15-ти април 2011 г. (до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода) по сметка на ТД на НАП на наемодателя.
В закона са определени и авансовите вноски за лицата с намалена работоспособност
с 50 и над 50 на сто, като "лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв.” По такъв начин тази категория лица при определяне на облагаемия си доход приспадат и внесените за тяхна сметка здравноосигурителни вноски. В тези случаи лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК /ДЕЛК/НЕЛК, копие от което се предоставя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка. Данъкът се внася по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на лицето.
Специфични случаи при облагането на доходи от наеми
Рентните доходи от земеделска земя се изключват от сумата, подлежаща на облагане с данък, съгласно разпорезбите на ЗДДФЛ, като не се облагат с данък доходите на физическите лица, получени от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя, но тези доходи също следва да се декларират в годишната данъчна декларация на физическото лице.
Режимът за удържане и внасяне на авансов данък от платци на доходи от наем (наематели), които са самоосигуряващи се лица се отнася само за случаите, когато те изплащат доход от наем, само в качеството си на такива, т.е., ако самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, плаща доход по договор за наем с физическо лице за имот, който ползва за жилищни нужди, лицето не следва да прилага този ред на облагане, независимо че има статут на самоосигуряващо се лице. Задължението за удържане и внасяне на авансов данък за дохода от наем ще е налице, когато лицето плаща наем за имот, използван при упражняването на свободната професия (офис, търговско помещение или друго имущество).
Данъчно облагане на чуждестранните физически лица
Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица. Данъкът е в размер 10 на сто. Окончателният данък за тези доходи се определя върху брутната сума на начислените или изплатените доходи.
Чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли окончателния данък, преизчислението се извършва за всички придобити от лицето доходи през годината, подлежащи на облагане с окончателен данък:
• доходи от осигуряване и от застраховане
• обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
• стипендии за обучение в страната и чужбина;
• лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг;
• доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост;
• възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
• авторски и лицензионни възнаграждения;
• възнаграждения за технически услуги;
• награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;
• доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия;
• доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество;
• вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество;
• доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества от чуждестранни физически лица при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина.
Когато чуждестранното лице избере да приложи посочената разпоредба, преизчисленият данък е равен на данъка върху общата годишна данъчна основа или на данъка върху годишната данъчна основа от дейността като Едноличен търговец, който би бил дължим за тези доходи, в случай че те са придобити от местно физическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по горното изречение, за които би бил дължим данък върху разходите по реда на ЗКПО, в случай че те са били извършени от местно физическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък. Когато размерът на внесения окончателен данък за доходите превишава размера на преизчисления данък за същите доходи, разликата подлежи на възстановяване до размера на окончателния данък, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък върху тези доходи в държавата, където лицето е местно за данъчни цели.
За преизчисляване на окончателния данък се подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В нея се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.
Данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на дохода.
Когато доходите са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на дохода.
Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
Данъкът на чуждестранно лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на пълномощника.
Надвнесен данък или недължимо платени суми за данъци за доходи, придобити от чуждестранни физически лица, се възстановяват от териториалната дирекция на НАП, в която подлежи на внасяне данъкът за дохода на лицето.
Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени доходи на чуждестранни лица декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец.
В случай че платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка данъчната декларация се подава от лицето, придобило дохода. Независимо от кого е подадена, в данъчната декларация се посочват данни за платеца на дохода. Декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
Когато декларацията се подава от лицето, придобило дохода, срокът за подаване е до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
По искане на чуждестранното физическо лице се издава удостоверение по образец за внесен по реда на ЗДДФЛ данък. Искането се подава в ТД на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55 от закона.
Облагането на приходите от наеми само по себе си не е сложно и не изисква специални познания или нужда от квалифицирана и специализирана помощ. Не е нужно да си практикуващ счетоводител, за да си подадеш годишната данъчна декларация с обявени доходи от наеми, но както вече знаете, ако наемателят или наемодателят са търговци - физически или юридически лица, то и при отдаването и при наемането на имущество счетоводното отчитане на тези стопански операции е неминуемо.